В навечерието на един от най-големите, а може би и най-големият християнски празник – Великден, може би е време и за някои равносметки. Футболни. В Бургас дълго време чаканият футболен Великден не идва. Феновете на футбола в града малко се поразглезиха в средата на 90-те години с големите победи на Нефтохимик и страхотната игра на момчетата със зелени екипи. Преди това пък целият град подкрепяше силните формации на Черноморец с цяла плеада големи футболисти.
Имаше и период, в който градът разполагаше с два отбора в А група. Тогава обаче враждата между Ивайло Дражев и Христо Порточанов мутира в грозна война, от която не спечели никой. Имаше и война между руското ръководство на НХК и Христо Порточанов, благодарение на който в Бургас дойде Митко Събев. Имаше италиански авантюри в Нефтохимик и то на два пъти. Нови скандали и напускането на Порточанов. Фалитът на Дражев и новите проекти свързани с ПСФК Черноморец, които доведоха местния футбол до просешка тояга. Нефтохимик се преражда на няколко пъти, за да влезе отново с елита и да се бори с новите предизвикателства, но отново е на ръба. Черноморец премина също през различни етапи. Сега има два отбора с това име. ПСФК Черноморец е посмешище в селските групи, а ФК Черноморец 1919 се опитва да върне славните традиции на тази марка. В същото време вървят търгове, разпродава се собственост, създават се комисии и какво ли още не.
Все пак добра новина е, че има юношески школи като „Звездичка“, като Бургас спорт, които работят на ниво и създават конкуренция на познатите марки. Появи се отново и клуб като „Локомотив „Бургас, който търси своите исторически корени. Липсва обаче тръпката от големите победи, липсва футболният празник. Всичко го чакаме отдавна. Както чакаме и бургаския футболен Великден…
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК