-
-
Историята за възхода на Конър Макгрегър накара дори и хора, които не знаят кой е ирландеца да гледат неговите изяви зад микрофона или в октагона. ММА звездата се превърна в най-популярния спортист на планетата в рамките само на две години. След по-малко от три седмици той ще се качи на ринга в един мечтан двубой срещу боксовата легенда Флойд Мейуедър.
Непосредствено преди двубоя в България ще излезе първата пълна биография на Конър, написана от Джак Слак. Датата на премиерата е 10 август, но с любезното съдействие на издателска къща „Hybrid books” ще предоставим част от най-интересните пасажи. Книгата е с обем 260 страници, а цената е 20 лв.
Колкото и феновете да се хващаха на обидите и глупостите на Макгрегър, той никога не продължаваше с тях след мача, ако не броим подгряването на следващата мисия за изкарване на пари. Той го правеше изключително, за да „подгрява мачовете и да увеличава хонорара“. Както самият Макгрегър го обобщи, той беше „професионалист в клетката и професионалист извън нея“. Това безспорно обясняваше неговата стойност за UFC. Тихият убиец винаги е интересен. Точно както великия руски боец в тежка категория Фьодор Емеляненко или казахстанския боксов нокаутьор Генади Головкин. Но със своето поведение те не увеличават броя на закупените телевизионни пакети. В същото време две от най-успешните звезди на платените галавечери, излъчвани на малкия екран, бяха Чаел Сонен и Тито Ортиз. Те бяха напористи борци, чиито мачове рядко завършваха до края на всичките рундове. Въпреки това можеха да накарат хората да включат телевизора за заради поведението им извън клетката.
Вече имаше приказки за противопоставянето на Макгрегър срещу елитния ешелон в тегловата дивизия. Най-добрите четирима бойци в категория перо вече имаха насрочени мачове. Считаше се, че Макгрегър притежава доводите да се бие с победителя във всеки от въпросните двубои. Бившият шампион в лека категория Франки Едгар беше противопоставен на доскорошния най-впечатляващ нокаутьор в категорията „Къб“ Суонсън. Междувременно американският борец Чад Мендес беше извоювал втора възможност да се бие за световната титла на Жозе Алдо. Въпреки това Макгрегър изтъкна своето желание да остане колкото се може по-активен. Той се беше завърнал едва през юли, след десет месеца пауза заради скъсаните предни кръстни връзки.Оттогава беше приел два мача. Две срещи срещу сериозни съперници, в които записа нито повече, нито по-малко от два нокаута. „Съмнявали ли сте се в мен? Вероятно. Но дали сега отново ще се съмнявате“, питаше Макгрегър.
Изглеждаше сякаш от тук насетне само големи мачове чакаха Конър. Той имаше нужда от това. Ирландецът водеше бляскав живот напук на това откъде беше тръгнал. В свое интервю за Ериел Халуани след мача с Маркъс Бримейдж Макгрегър разкри, че беше проиграл по-голямата част от своите пари, залагайки на боеве. Чувстваше се щастлив да залага на почти всичко.
„Имам проблем с хазарта – призна Макгрегър. – Ще заложа на каквото и да е. Само ми дайте коефициенти.“
В допълнение към костюмите, часовниците и очилата „Рей Бан“, които го караха да изглежда като пищен боец милионер, Макгрегър пръскаше пари за подаръци на най-близките. Конър почете паметта на Пежо 206 на Дий Девлин – онзи малък биткаджия „от чийто двигател излизаше пушек“ и който „се тресеше по пътя“. Автомобилът го нямаше. На негово място Макгрегър подари на Девлин „Рейндж Роувър“.
„С моя първи хонорар просто исках да си взема адски много хубави дрехи и да подаря нещичко на майка ми – спомня си в интервю за „Айриш Мирър“ Конър. – Купих нещо на моя треньор и поглезих моята приятелка. Взех си БМВ 645, а на моята приятелка Дий – „Рейндж Роувър“. Вероятно всичко това беше една голяма глупост.“
Цялото това прахосничество, изглежда, предвещаваше падане от високо и неприятности с данъците. Много от боксовите милионери бяха станали тяхна жертва. Тези неща караха Макгрегър да продължава да се труди и да преследва парите, а докато правеше това, имаше възможност да благодари на хората, които обичаше. Тенденцията продължи и през идващите години. През 2017-а Тони Макгрегър разказа как Конър е привикал на среща своя счетоводител и цялата фамилия Макгрегър.
„Когато отидохме там, се оказа, че сме пристигнали с БМВ-та“, спомня си той.
Колкото и Конър Макгрегър да обичаше своите костюми и часовници, изглежда, имаше повече пари, отколкото имаше нужда. Вместо да ги задържи, предпочиташе да ги изхарчи за хората, които бяха най-важни за него. Бащата на Макгрегър, който беше таксиметров шофьор в Дъблин в продължение на 25 години, бързо установи, че ипотеката му е платена от неговия син. Вече беше забелязван да показва пристегната от костюми фигура във всеки един от мачовете на Макгрегър.
