-
-
Футболът е като красивата жена, не трябва много грим, за да бъдеш запленен от красотата.
Дълги години пример за това беше столичният гранд Левски. Публиката на „Герена“ се радваше на едно истинско офанзивно зрелище, което бе подплатено и с достатъчно на брой емблематични успехи.
Както във всеки един аспект от живота обаче, и във футбола има периоди на цикличност. Мигове, които те принизяват ниско долу. Етапи, каращи те да забравиш славните дни и да живееш с понякога пагубното настояще.
В момента футболната красота на „сините“е криворазбрана.
Не, по-скоро изродена.
Асен Букараев: Ще бъдем конкуренти на Лудогорец, когато спрем да се спъваме във Верея и Витоша
Шефът Букарев: Делио Роси е изправен пред първото си сериозно изпитание в Левски
„Вече работим по новите договори на Митрев, Прохазка и Пиргов“
Сегашният облик на Левски, ако продължим заигравката с красотата на жената, е подобен на този, който има новата Мис България – Тамара Георгиева. Напудрен, облечен в скъпи дрехи, но притежаващ леко ограничен капацитет от възможности в сферата си…
Левски само заблуждава със своята „прекрасност“. Когато маските паднат и макиажът бъде премахнат, на преден план изпъква грозотата. Физическа и душевна антипатия, която крещящо си пролича при нулевото реми с последния Витоша (Бистрица).
Левски е правил, прави и ще продължи да прави грешки срещу малките отбори. Не това е проблемът. Големият казус е свързан с начина, по който беше „изковано – това 0:0. Отборът така и не доказа, че е поне с няколко класи над скромните „тигри“, както се казва дори не се направи някакъв грандиозен пропуск, за който да има някакво съжаление след срещата.
Нещата бяха толкова трагични, че дори не беше оползотворен и подаръкът на Владимир Вълков, който реши да даде лек тласък на яловия „син“ устрем с дузпа малко преди почивката…
И ако до този момент виновник винаги излизаше Делио Роси, този път заслуженото трябва да си получат и футболистите. И в частност т.нар звезди на тима.
Независимо от треньорското верую, тарторите на терена са тези, които придават необходимата насока на всеки един такъв двубой. Е, в последните кръгове такъв определено не е Габриел Обертан! Всички се убедиха в класата на французина, но в момента сякаш самият той не намира достатъчно лична мотивация, за да тласка Левски напред.
Дали заради липсата на качествени партньори в атака, или заради примамлива оферта от Турция, в последно време Обертан е пълен фигурант на терена. В отделни мигове от дадена среща напомня за себе си, но след това отново заспива зимния си сън. Няма и помен от онзи играч, който при домакинството на Лудогорец сам се справяше с почти цялата отбрана на „орлите“.
Сякаш получената свободна роля на терена, вместо да го „освободи“, превърна французина в „роб“ на резултатите и безкрайното напрежение, което цари във всеки един от мачовете на Левски. Най-лошото качество на Обертан е, че понякога обича да се изолира от атаките, а от това страдат неговите съотборници, които има предел в своите креативни възможности.
Проблем с Габриел има!
Нужно е обаче да се действа доста деликатно с мотивацията му .Новият координатор по спортно-техническите въпроси – Асен Букарев ще трябва да проведе сериозен разговор с бившия играч на Манчестър Юнайтед, за да не се стигне до нежеланата ситуация – скъпоценният камък на „синята“ селекция да се превърне в обикновено стъкълце, от което никой няма полза.
Критики заслужава и Жорди Гомес. По показатели е най-ефективният футболист в Левски. Но и числата понякога лъжат. В испанеца я няма тази типична за иберийците жар, каквато например имаше Антонио Аниете. Чисто и просто не прави разликата. Качествата му са страхотни, но и той подобно на Обертан е изпаднал в летаргия. Въпросните най-сетне трябва да осъзнаят, че ако в досегашните си клубове винаги са могли да се крият зад даден лидер, в Левски именно те са хората, които енергично трябва да размахат диригентската палка, подемайки най-победоносната „синя“ симфония.
До този момент сякаш между капките минаваше и Серджиу Буш. Румънецът винаги се спасяваше с оправданието, че е безкрайно изолиран от своите колеги заради странно дефанзивния стил на Левски. Хубаво, но каквато и да е схемата на игра, работата на нападателя е да бележи попадения. А такова Буш няма от 26 август! Оттогава досега, вековниците играха и срещу силни, и срещу слаби опоненти, но и при двата възможни сценария, ефектът отново бе нулев. Алтернативата му Мапуку пък получава по едва няколко минути за изява, които са безкрайно недостатъчни за каквото и да е.
С малко думи може да се изрази възмущение и от представянето на двете последни покупки – Белмонт и Кабрал. Едно голямо нищо! Нито холандецът раздвижи крилото, нито французинът дари Делио Роси с безкрайно голяма алтернатива в халфовата линия.
Въпросните, а и не само, са длъжници на „синята“ публика. Така да се каже, химията между треньор, играчи и фенове я няма. В момента Левски буквално играе мач за мач, без ясна визия за приоритети, бъдеще и йерархия в българския футбол.
Отговорността в този критичен момент е голяма. Всеки един от ръководните органи на „Герена“ трябва да даде своя дан за справянето с проблемната ситуация. Все още нищо не е изгубено, но продължи ли пропадането и самозаблуждението, грандът го очаква поредния „тих“ сезон…
Казват, че красотата ще спаси света. Дойде време Левски отново да си върне пословичната хубост, защото тежките времена наближават, а позицията на трета футболна сила в България, не радват нито един от „влюбените“ до полуда в този клуб левскари.
А дотогава, май е по-добре да не гледаме нито този Левски, нито настоящата Мис България…
Ивайло Димитров
Топспорт
