-
-
Футболната ни Родина редува престоите си от единия на другия полюс. От рая до ада. Последните световни квалификации са ярък пример за това.
Веднъж играем добре, даже много добре, после сме трагични, даже много трагични.
За първи път от 50 години победихме Швеция, а преди това катурнахме и Холандия отново вкъщи. После обаче позволихме Франция за сефте да ни надвие в официален мач на наш терен. За капак (отново за първи път) не спечелихме срещу Люксембург. От 13 двубоя имахме 13 успеха. В 14-ия обаче се препънахме снощи – 1:1.
Звучи простичко, но си е живата истина. Докато не се изкоренят тези залитания, няма как да стъпим на краката си и да участваме на голямо първенство. Темата сме я дъвкали и предъвкали. Нямаме силно поколение, нямаме лидери и т.н, и т.н.
Все пак проблясъците в квалификациите показаха, че надежда някаква си съществува. И сега всичко е в ръцете на Петър Хубчев, който има потенциал да води националния отбор. Въпросът е Хубси да сформира тим, готов за класиране на Евро 2020. Селекционерът разполага с достатъчно време, за да успее. Ако се налага, да грабва метлата и да направи голяма чистка. А то се налага. Някои просто разхождаха фланелката и доказаха, че не я заслужават. Той ги знае най-добре кои са.
Що се отнася до Люксембург. Нека в никакъв случай не звучи като оправдание, но от скромното отборче няма и следа. Убедихме се още през септември миналата година, когато едвам го надвихме в София с 4:3. Люксембург доказа, че вече лети в друга орбита и при гостуването си на Франция, измъквайки 0:0. Онова 0:8 от Швеция преди няколко дни не го бройте. Там не мирише, там вони на далавера. Но това е друга тема, която нас не ни засяга. За нас по-важното е уханието на футболния рай да е по-често явление от ада.
Нека не звучи и като оправдание, че има и по-трагични случаи от нашия. Я вижте младежките национали на Македония, които станаха за смях след пълния резил срещу докерите от Гибралтар. Да, ама хайде да погледнем мъжкия тим на Исландия. Навремето Краси Чомаков ги пореше от 20-30 метра с прословутата си тупалка. Днес обаче исландците са за първи път финалисти на световно първенство, след като показаха очевидната си класа и на Евро 2016. Обяснението за растежа е повече от ясно – голяма част от футболистите им играят в западноевропейски клубове. А нашите се броят на пръсти… Даже изобщо не се броят.
Ето че пак се въртим в кръга на безкрайните и станали вече банални въпроси – нямаме играчи на Запад, нямаме силно клубно първенство, нямаме асове. За да излезем от него, топката е изцяло в Хубчев, чиято истинска и тежка работа тепърва предстои. Лидерите ни може и да липсват, но футболисти има. А щом ги има, един ден вероятно те ще се превърнат в асове. Дано!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
