-
-
Със Станимир Стоилов разговаряхме над половин час. Разбира се, времето не ни стигна, защото той е от хората, които могат да говорят за футбол на принципа 24/7, и които си струва да слушаш. За годините, в които е треньор взе куп титли, медали, отличия, на няколко мача е от кота 100 в евротурнирите, вече 5 пъти достига до групови фази в Шампионска лига и Лига Европа, като два пъти ги минава. Не на последно място грубите сметки показват, че общата сума, вкарана в касите на клубовете, за които е работил, е над 150 милиона лева. С него коментирахме доста теми, вижте какво заяви Мъри за Топспорт.бг.
Вече имате близо 100 мача като треньор в евротурнирите. Титли, купи, успехи, участия в групови фази, но сам казвате, че когато си с български паспорт, нещата стават далеч по-трудно. Защо?
– За български треньор имам прилична визитка. Постигнах резултати, с които спокойно мога да претендирам за нещо по-качествено на Запад, но на този етап не съм получавал нито една сериозна оферта. Имам предвид в посоката след Сърбия нататък. Заради това ме навява мисълта, че проблемът е в българския паспорт. Защото имаме и други треньори у нас, които са успяли, постигнали са добри резултати не само в България, а и в чужбина, но реално виждаме, че страната ни не разполага с човек във водещите първенства в Западна Европа. Говоря за елитните шампионати. И ние треньорите трябва да си посипем главата с пепел и да потърсим проблемите в самите нас. На първо време трябва да видим дали сме достатъчно подготвени, за да имаме претенции. Ако не е така, трябва да потърсим по-сериозна квалификация, за да получим шанс. Следващият момент е нивото на футбола, в което имаме възможност да се изявяваме. Може би страните, в които работим не се приемат достатъчно сериозно, но пък от друга страна мнението ми е, че в такива шампионати е много по-трудно да постигнеш резултати, особено когато става въпрос за успехи и пробив в европейските турнири. Явно е обаче, че Западна Европа още не може да ни е приеме сериозно. Както толкова години като членове на ЕС не успяваме да влезем в Шенген, така и в случая нас като треньори не ни пускат във футболния Шенген. И все пак, смятам че имаме сили да отворим път за следващото поколение специалисти, което при всички положения трябва да е по-новаторско, по-езикоговорящо.
Склонен ли е българският треньор да инвестира в себе си. За методики на работа, стажове и т.н.?
– Много от тях, да. Една част са склонни, други предпочитат по-лесния вариант, защото сега всичко е по-лесно достъпно благодарение на интернет. Трети пък си мислят, че всичко знаят и няма накъде да се развиват. Това, в което твърдя, че изоставаме не е прочитът на играта и футболната част, а помощните средства в нея. Технологиите навлязоха много в последно време – анализи, системи, режим на хранене, биохимия и т.н.
Защо голяма част от родните треньори използват предимно клишета? Защо няма обяснения на детайлите в играта? Не смятате ли, че това също пречи за по-висока котировка?
– Не мисля, че някой чете нашите изказвания. В България на никой не сме интересни, но нека имаме предвид, че българският треньор трябва да работи в тежка заобикаляща го среда. Назначават го, обявяват го за точния човек, но след един месец вече искат да го сменят, без да се дава сметка при какви условия работи. Другото е, че се създава напрежение от собственици, фенове и журналисти. Лично аз приемам напрежението от страна на привържениците и медиите, но не и това, което се създава от собственика, защото в крайна сметка той е избрал треньора и следва да го подкрепя. Самото напрежение от журналисти, фенове и хора, които коментират и критикуват, е нормално да го има. Друг е въпросът, че у нас уж твърдим, че приемаме критиката, но в следващия момент се сърдим и казваме „ама ти защо не ми се обади да ми кажеш лично“. Колкото до собствениците, както казах, тях никой не ги кара насила да взимат даден треньор. Затова с всички ръководители, с които съм работил, винаги при преговорите им казвам „първо си помислете хубаво дали ви трябва и за какво ви трябвам“. Собственикът е длъжен да поставя конкретни задачи на треньора, за да може да му направи оценка. Големият проблем на българските клубове е, че няма планове и стратегии за развитие. Собствениците наливат пари, което им прави чест, но трябва да помислят и за възвръщаемост. Футболът вече е бизнес, от който можеш да печелиш.
Но пък и треньорите нямат авторитета да защитят самите себе си, само и само да вземат една, две заплати повече…
– Напълно съгласен съм. Щом се стигна дотам хора с про лиценз да го раздават наляво и надясно под наем, така да се каже, за да може хора без ценз да са начело на отборите, значи или ни правят на глупави, или се правят на глупаци. Това е обида за клуба и за треньора. Треньорската школа и асоциацията трябва да обърнат внимание, защото не може да се допуска правилата да се погазват грозно и вечно да се правим на палячовци и клоуни. Нека има повече уважение към българския треньор. Ние искаме да вземем треньор, да му правим селекция, да му правим всичко… Смешно е да кажеш „аз ще задам параметрите за селекция, те да ми избират играчи“. Какви параметри, ти да не строиш къща?! Повече подкрепа трябва да има и доверие, защото отговорно ви казвам, че българският треньор има някои качества, които чуждестранните нямат, защото много от тях са праволинейни, не виждат, не четат играта по начина, по който българският треньор може да го прави, особено ако получи необходимата подкрепа. Разбира се, подчертавам, самите ние трябва да се опитваме да се доразвиваме и да отстояваме принципите си. У нас понякога взимаме треньора, за да му определяме правилата. Да, ние може да му зададем стратегия, да му зададем финансова рамка, но селекция, лагери, тренировки, начин на работа – това е отговорност на треньора.
Казвате, че българският треньор притежава черти, които го отличават от западния. Кои са те?
– Четенето на играта, начина на импровизиране с по-малко помощни средства, начин на водене на подготовка. Защото западните клубове са много по-улеснени във всичко – тактика, разузнаване и т.н.
Да, поне 10 асистенти помагат на старшията…
– Бъркаш, 10 са малко. 10 имам аз в Астана, в западните клубове са по 110. Там всичко е сдъвкан хляб, много по-лесно е. Затова е важна връзката между ръководството и треньора, както и уточняването на правомощията. Трябва да се знае кой за какво отговаря. Аз където и да съм работил, винаги съм изпълнявал, даже на места преизпълнявал, поставените ми от собствениците задачи – и като резултат на терена, и като финансов такъв. Защото футболът е и спорт, и бизнес, и обществено влияние.
На кого трябва да търсим отговорност в Левски, защото там Делио Роси подчерта на няколко пъти, че собственикът не му е поставял задача да става шампион?
– Значи треньорът се справя, но и зависи каква е целта, защото се съмнявам Спас Русев да се разсърди или да не иска Левски да стане шампион. Ако треньор беше българин и при собственик Тодор Батков, целта щеше да е шампионска титла и купа. Това беше изискването към младия Станимир Стоилов, без значение от обстоятелствата и без значение, че Левски замина на подготвителен лагер с 14 души основна група и 6 юноши. Но виж, аз се съмнявам, че Спас Русев е казал, че целта не е титлата. Няма собственик или левскар, който да не си мечтае за нея, защото купата е… десерт, утешителна награда.
Обикновено оценки се правят на полусезона и след неговия край. Каква е вашата за Левски?
– Вече си казах мнението ми за начина на ръководене на клуба, което естествено, не винаги се харесва, но пък и аз съм такъв човек, който не може да прави компромиси по тази тема. Не мога да излизам и да говоря откровени лъжи, за да се харесам на някого. След Нова година има 5 мача с ЦСКА, има шампионат, има Купа на България – това е време, в което нещата могат да се поправят. Тогава ще съм най-щастливият човек. Два пъти в годината си казвам мнението за Левски, но не мога да бъда клакьор или слуга на някого. Компромиси за Левски не правя, аз съм фен и искам да виждам Левски какъвто е зададен в исторически план. През годините не съм искал да обидя или нагрубя някого. Да, критикувал съм, но когато дойдох в Левски, ме научиха, че сме едно семейство и трябва да се поддържаме, да казваме мнението си, да критикуваме, но без да обиждаме с лични нападки. Никога не съм си позволявал, а и няма да си позволя, да обидя Павел Панов, Кирил Ивков, Гибона, Наско Сираков, Боби Михайлов и другите легенди на клуба. Да, може да съм си казвал мнението, дали положително или негативно по даден въпрос, но без да обиждам. А в последните 10 години това се забелязва – нападат се легенди, обиждат се помежду си, което е грозно и не мога да приема. Критиката е едно, обидата съвсем друго. В един момент започнаха да нападат собствените си фенове! Преди не е било така, защото фенове-клуб-отбор винаги са били едно… Стигна се дотам футболист от съблекалнята на Левски, „световноизвестният“ Пинто ли е, Минто ли е, да обижда и нагрубява голмайстора на Левски за всички времена Наско Сираков! Ако имаше собственик, ръководител и треньор, на секундата този човек трябваше да излети от съблекалнята с един хубав футболен левскарски шут. На секундата! Това показа нарушаване на левскарския принцип и дух. На „Армията“ девизът беше „дисциплина“, при нас „взаимоуважение“. И аз съм критикувал Тодор Батков, но винаги ще казвам и съм казвал, че това е най-успешният президент на Левски, и никога не съм си позволявал лични нападки. И мен са ме критикували легенди на клуба, аз също, но когато и да ги срещна им свалям шапка за постигнатото. Имал съм разминавания с Иван Вуцов, най-вече в управлението на клуба, на българския футбол, и често съм си позволявал да изкажа мнение по въпроса. Същото е било и от негова страна, но и до ден днешен шапка свалям за футболиста, треньора, ветерана Иван Вуцов. За това уважение говоря.
Кога се скъса уважението?
– В последните 10 години. И мен са ме критикували легенди на Левски, но дори не съм си и помислял да кажа лоша дума срещу тях, дори напротив – гледал съм дасе вслушам в казаното, защото не искам слуги и клакьори, които да ме подкрепят изкуствено.
До каква степен пречи това на Левски?
– До голяма, защото няма реална оценка за случващото се в клуба. В момента, в който някой отправи критика, вече е обявен за враг, само защото някой е решил, че иска да живее в розов сън, който е като зимният, защото трудно се събуждаш от него. Друго е някой да те понашамари, тогава бързо ще излезеш и освестиш. А при нас слушаме „този е враг, не е в кухнята, няма право да говори“. Каква кухня, като всичко се вижда на терена – действия на собственик, директор, треньор, играчи. Трябва да си кьорав да не видиш какво е положението, освен ако не си клакьор.
Амортизиран ли сте за Левски, както каза Спас Русев по адрес на вас и Наско Сираков?
– Той е прав за себе си, има право да избира хората, с които да работи. Но и аз, и Сираков, както можем да критикуваме, така можем и да хвалим, и ще сме първите, които ще го направим, ако видим Левски да върви в правилната посока. Колкото до мен – не се притеснявам, все ми е едно дали ще съм на пейката на Левски, или ще съм на трибуните. Аз съм фен и искам Левски да играе добър футбол и да радва хората, мен това ме интересува.
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/kotasport [/sociallocker]
