-
-
Те не стават спортисти на годината. Не са покрити със слава и срещу тях не светят заслепяващи прожектори. Тях не ги гримират преди ефир, не са на билбордите до Църна маца на влизане в София и не разчитат на рекламни приходи.
Но това не ги спира да покоряват връх след връх! По целия широк свят!
Да защитават трибагреника и да целуват бялото, зеленото и червеното при всяка спечелена битка. Не защото трябва и поради изрична клауза в договора им. А защото спортуват, живеят и побеждават от сърце. С цел и кауза, водещи ги през целия им професионален път.
Българските самбисти!
Националите ни по самбо и бойно самбо, които в последните 20 години направиха така, че името на този спорт неминуемо да предизвиква незабавна, сякаш първосигнална реакция – „България“.
Да изброяваме титлите и успехите на шампионите ни една по една би било равносилно на това да довършим деня без нито една друга новина в медията. Защото списъкът е безкраен!
Поводите за гордост, моментите на щастие са безбройни. Вдигнатите български шампионски ръце след края на срещи за титла в самбото и бойното самбо наподобяват по броя си тези на партиен митинг в Китай.
Не един и два пъти страната ни се е нареждала сред лидерите в отборните класирания на световни и европейски първенства. Първенците ни в отделните категории са всявали и продължават да всяват респект у съперниците си дори само с появата си на тепиха. Винаги и без изключение са били показателни за класа, реноме, издръжливост, спортно майсторство и дълголетие.
Част от представителите ни продължават да ни карат да се гордеем с тях, въпреки че са почти два пъти по-възрастни от опонентите си. Други пък успяват да впечатлят с обратното – умения и богат арсенал от хватки, без значение че все още не са минали дори границата от 25 години.
Всичко това е чудесно, но за съжаление след прекрачването на който си изберете граничен пункт у нас, позлатените в чужбина наши звезди, тези заради които химнът ни е на „repeat“ в звуковите уредби на редица страни, ценящи и уважаващи бойните спортове, стават просто част от всички останали.
Стават „анонимни шампиони“, както ги нарече преди време един именит колега.
Снимка 262267
Камен Георгиев е канен регулярно от всички световни школи, развиващи бойни спортове, за гост-лектор. За лидер на престижни демонстрации и патрон на турнири. Шампион е на планетата, в който си изберете боен спорт. Ръководител е на един от най-успешните клубове в страната, но все още има хора, които казват с пренебрежение: „Този пък какъв е и какво е направил за спорта у нас?“.
Росен Димитров е трикратен световен шампион, треньор на националния отбор и съсобственик на една от най-популярните промоутърски компании в смесените бойни изкуства в страната, клубът му е претъпкан от желаещи да тренират, ежегодно част от тези трениращи стават номер едно в страната, Европа и на планетата в различни бойни стилове, но все още има субекти, опитващи се да неглижират постигнатото от него с фрази като: „Близначето от Надежда? Помня го какъв беше преди двайсет години…“.
Благой Иванов е световен шампион по ММА. Не спира да носи позитиви на страната ни в САЩ. Нокаутира безмилостно всеки дръзнал да се изправи срещу него боец в октагона. Снимат филми за него и живота му, анонимен дарител е в редица фондации и инициативи, но за така претенциозната ни (затрупана с трети, четвърти и пети места в други спортове, в които държавата ни има общо един или два значими успеха въобще) аудитория, Багата остава “ почти престъпник“, „бияч“ и „онзи, който го викаха в крайните квартали на София, когато се стигне до бой на бизнесмени“.
Марко Косев не беше дори номиниран за Спортист на годината, в периода, в който спечели петата си световна титла, оставяйки легендата, недостижимия, титаничния Фьодор Емеляненко в миналото – на най-високия рафт на секцията в хола на Путин. Но той пък Марко нали ходи често по заведенията в Студентски град, обича да се забавлява в компанията на приятели и познати… Сигурно не заслужава признание и номинация… Пък и това самбо кой го гледа…
Мария Оряшкова, Калина Стефанова, Валентин Бенишев, Веселин Иванов, Мартин Маринков, Никола Дипчиков, Тихомир Благовестов, неуморният и сякаш неостаряващ треньор и житейски учител Стоян Саладинов, непоклатимият на поста си в световното самбо Румен Стоилов, запазил този спорт жив у нас години наред. И още, и още, и още… Няма начин да успеем да изборим всички имена.
Румен Стоилов преизбран за четвърти мандат с огромно мнозинство
Румен Стоилов преизбран за четвърти мандат с огромно мнозинство
Конкурентите за позицията дори не успяха да приближат българския управленец
Именно тесногръдите, закостенели схващания и разбиране, именно заради всички споменати предразсъдъци, заради страха от „бабаитите“ и „биячите“, България никога не е признавала наистина, от сърце безспорните успехи на своите шампиони!
Източник- Топспорт
Автор- Георги Петков
