Нова промоция: Черен четвъртък

0
- -

Публиката на Левски безспорно си намери любимец. За отрицателно време новият централен нападател на сините се сдоби с поне една дузина прякори, сравненията с Гара Дембеле започнаха още на трибуните на „Герена“ по време на мача със Сутиеска, а след това форумите в Интернет прегряха, а както е модерно да се пише в заглавия по електронните медии – фейсбук избухна. Или пък – Жуниор Мапуку взриви фейсбук.

Спор няма – синята част на България имаше нужда от появата на такъв футболист. Името му се скандираше още на прибиране на полувремето в тунела откъм сектор В на стадиона, той се потупа по сърцето и посочи с показалец надолу. Това последното е доста необичайно. Жестът подсказва две неща – че футболистът е искал да бъде точно тук и че иска да остане за дълго. Ясно е, че доста играчи искат да бъдат забелязани и привлечени в Левски. Но също така е ясно, че доста играчи си тръгват още на шестия месец. За последните десетина години през „Герена“ минаха 69 чужденци (!) и, общо взето, запалянковците едва ли помнят повече от 20 процента от тях. Мапуку е бил наясно с всичко това и малко или много е поел риск, подписвайки с Левски. Ще дойде след 3 месеца друг треньор и неговото положение ще е висящо.

Да, ама не! Ако конгоанецьт сграбчи с две ръце обстоятелствата, които сам си изработи с летящия старт в четвъртък вечерта, би трябвало да изпълни договора си с клуба, който е за срок от 2 години. На 13-ата секунда той вече извади цялото напрежение, което е събрал в себе си, по собствените му откровения. Малцина са тези, които си признават, че са били стресирани от това как ще им тръгнат нещата в Левски. Дали ще го приеме претенциозната публика, дали ще си пасне с новите съотборници, които още не се познават добре – това е било в главата му преди първия съдийски сигнал. Но след 13 секунди Мапуку вече прати топката зад голлинията и направи гимнастическо съчетание, продължило около 2-3 секунди и завършило c атрактивно салто. Ето това й трябваше на публиката!

Сега ще се почне – заглавията го очакват. Мапуку си купи царевица в Южния парк. Мапуку обожава пилешки крилца с мариновани аспержи. Следващата татуировка на Мапуку ще е „1914“. Оборотни мацки обградиха Мапуку в „Плаза“. Мапуку мрази вълнени чорапи, и т.н. Очаквайте го скоро в „Шоуто на Слави“.

И изобщо -Левски вече има футболист, с когото феновете ще искат да се снимат. А фотосите, познайте – ще станат хит във фейсбук. Следват промоциите – когато играе Мапуку, ще е празник за запалянкото, който си е един вид потребител. Вече видяхме първия Черен четвъртък. Над 7 хиляди на живо, а много повече – пред телевизорите.

Лесно е да се пише със сини очила. Така Жуниор Мапуку може да бъде докаран до мегазвездата на българското първенство само след един мач с екипа на Левски. Още в първия си мач той на моменти се държеше като един от Харлем Глоубтротърс, то не бяха качвания върху топката, то не бяха цъкания с петичка, то не бяха други номера. В което, разбира се, няма нищо лошо – хората на „Герена“ бяха зажаднели за зрелище, за разчупване на стереотипа, за инжектиране на доза свежест. Мапуку им даде всичко това, наред с първите си два гола за Левски.

Спор няма – Мапуку изобщо не е лош като за този тим на сините. На фона на, общо взето, нищото, което се получава като краен продукт в последните години, да имаш такъв футболист с визията и качествата на хищник, си е попадение. Мапуку ги надбягва, печели единоборства, подава, открива се, има чувство за пласиране и добър, отработен удар, а освен всичко друго видимо има и характер на тартор.

Думата му явно ще се чува в съблекалнята на Левски. По-скоро той ще си прави шегички със съотборниците, отколкото те с него.

Но вече при липсата на сини очила трябва да отчетем и някои елементи с обратния знак минус. Мапуку не е играч за 90 минути и това е категорично! Тези, които са играли с него в Берое, а и тези, които са го тренирали там, могат да разкажат най-добре, но още със зеления екип нападателят показваше, че му е трудно да изкара цял мач. Онзи ден срещу Сутиеска той започна да се навежда, поставяйки длани на коленете си малко след 50-ата минута. Един, два, три пъти, та се наложи по едно време Мапуку да направи с ръцете към пейката характерния жест на изморения футболист, който иска да бъде сменен. Николай Митов не знае ли още от Берое за този проблем, не виждаше ли как през второто полувреме Жуниор видимо свали оборотите, та чакаше футболистът сам да започне да ръкомаха към него!?

И още нещо. Каза го Антонио Вутов, но вероятно си го мислят и останалите футболисти. Става въпрос за дупето на Мапуку, или, иначе казано – той не е достатъчно ангажиран в защитна фаза и другите играчи трябва да му покриват оголените зони.

Но както се казва – нека се насладим на момента. И да оставим забележките за друг път.

Източник: Желю Станков/ „Тема спорт“

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК