-
-
Суринам е миниатюрна държава, разположена на североизточното крайбрежие на Атлантическия океан. Това е най-малката нация на южноамериканския континент с население от малко над половин милион души.
В културно отношение страната наподобява тези от Карибите, а основният поминък е земеделието. В Суринам отглеждат ориз, банани и произвеждат захар, но най-стойностният износ си остава този на талантливи футболисти.
След като първоначално Великобритания прави опит да завладее страната в края на 17 век, холандците успяват да колонизират Суринам и да се възползват от селскостопанските й блага.
Те разчитат на африкански роби да обработват земята и да прекарват стоките до пристанището на Ротердам, а след като е постигнато споразумение с Великобритания, превръщат страната в кралство на Холандия.
Холандският е наложен като национален език на Суринам, а страната остава холандска колония до придобиването на независимост през 1975 г.
Въпреки някои позитиви, произтичащи от самоуправлението, много от жителите на нацията избират да емигрират към бившите си европейски колонизатори в търсене на по-добри условия на труд и по-високо заплащане.
И без да подозират, дават началото на новото футболно кралство на „оранжевите“. Както отбелязва холандският футболен журналист Сандер Ийцма: „Националният отбор на Холандия несъмнено се възползва много от играчите, родени в Суринам, които имаха потенциала да го теглят нагоре“.
Холандия е известна със своето егалитарно общество, но първата вълна на масова миграция от Суринам не е приета топло от всички.
„Трябваше да бъдеш поне два пъти по-добър от бял играч на същата позиция. Много футболисти се отказаха, защото не им беше дадена възможност да се докажат. Днес очите на хората са много по-отворени, но в миналото борбата беше много трудна.“ Това са думи на бившата звезда на Аякс, Милан, Барселона и холандския национален тим Уинстън Богард.
За щастие, талантът се оказва по-силен от предразсъдъците и Ередивизи допуска няколко играчи от суринамски произход, които по-късно се превръщат в холандски легенди.
„Оранжевите“ тъкмо излизат от златна ера. Тимът от 70-те, известен с Тоталния футбол, е посланик на красива игра и революционна тактика. Холандия достига финалите на световните първенства през 1974-а 1978-а, като в крайна сметка губи и двата.
Формата постепенно спада по време на преходния период, а Йохан Кройф, Йохан Неескенс и Рууд Крол проправят пътя за един по-мултикултурен отбор.
Това, което следва, бележи и най-големия международен успех на Холандия в историята.
В традиционния холандски стил се вписват отлично суринамски звезди като Франк Рийкард и Рууд Гулит, които изпъкват с комбинация от технически изящен футбол и щипка южноамерикански усет. Тяхното присъствие вдъхва нов живец, който извежда отбора до европейската титла през 1988 г.
Малко по-късно и друг суринамец се превръща в истинска звезда на Холандия – Едгар Дейвидс. Той е убеден, че майсторството на суринамците до голяма степен се дължи на факта, че родината му граничи с Бразилия. „Суринам има много прилики с Бразилия. Бедността е широко разпространена, а децата растат на улицата. Те нямат пари и какво друго да правят, освен по цял ден да гонят топката с босите си крака.“
Когато суринамците носят европейската купа в Амстердам преди близо три десетилетия, статутът на мигрантите от североизточното крайбрежие на Атлантическия океан рязко се променя. Към по-добро.
През 1991 г. дори се организира благотворителен мач за набиране на средства за семействата на жертвите на самолетна катастрофа край Парамарибо, столицата на Суринам. От едната страна са Гулит, Рийкард, Богард и останалите им сънародници от Ередивизи, а от другата – изцяло холандска единайсеторка. Публиката подкрепя и двата отбора, а суринамците печелят с 3:1.
Южноамериканците осъществяват революция не само на национално, но и на клубно ниво в Холандия.
През 2009 г. ФИФА обяви, че в холандското първенство играят 150 играчи, които могат да претендират, че са с произход от южноамериканската държава.
Един от малкото суринамски журналисти в страната, Умберто Тан, смята, че футболът в Холандия се е вдигнал благодарение на влиянието на Суринам. „Без суринамците холандският отбор щеше да е слаб, мек и странен. Нямаше да има въображение, креативност и нямаше да бъде атрактивен за гледане.“
За съжаление деликатният въпрос, касаещ расизма, се завръща още веднъж през 1996 г.
По време на европейското в Англия националният тим се разделя на лагери, а в медиите се появяват снимки как бели и тъмнокожи се хранят на отделни маси в хотела на холандците.
Тан обаче твърди, че напрежението идва най-вече от селекционера Гуус Хидинк, който разчита твърде много на опитните национали и често пренебрегва младите играчи.
Когато Аякс на Луис ван Гаал вдига Шампионската лига през 1995 г., мнозина смятат, че суринамските състезатели като Едгар Давидс, Кларънс Зеедорф и Патрик Клуйверт заслужават повече признание на международната сцена. Упоритият Хидинк обаче има диаметрално противоположно мнение и на гърба на суринамците несправедливо продължава да седи етикетът „мързеливци“. Този стереотип обаче се оказва погрешен.
Заради отношението към тях в средата на 90-те години все по-често се повдига въпросът защо повече от тях не са избрали да представят родината си на международната сцена.
Отговорът се крие в социалната и политическа обстановка в Суринам. След обявяването на независимостта, в страната властва нестабилност и безработица, а един закон гласи, че всеки гражданин, който е мигрирал в Холандия, губи завинаги правото да представлява националния отбор.
Това поставя младите играчи, които искат да останат, пред труден избор. Ясно е, че стандартите и условията за подготовка в Суринам не могат да се сравняват с тези в Европа.
И когато на футболистите им се предложат проби в холандските академии и професионални договори, те на момента се отказват от националните програми на Суринам.
Понастоящем на 118-о място във футболната ранглиста на ФИФА с една-единствена звезда в лицето на Джовани Дренте, брат на Ройстон, надеждите на страната да се класира за световни финали или олимпийски игри изглеждат илюзорни.
Освен това космополитен град като Амстердам с футболните си традиции и специалисти отваря невероятни възможности.
„Развиването на млади таланти и работата с тях в Холандия е на най-доброто ниво в света. Играчите се подготвят технически и тактически от най-ранна възраст. Това е от полза за всички – било то холандци или суринамци. Тази сплав ни помогна да създадем интересни и вълнуващи отбори и ни направи това, което сме в момента“, убеден е Гулит.
Факт е, че Холандия продължава да се възползва от суринамския футболен талант, а най-яркото потвърждение са Върджил ван Дайк, Джефри Брума, Мишел Ворм и Жоржиньо Вайналдум.
На моменти връзката и общуването между двата народа наистина бе трудно, но мигрантите от Суринам изведоха „оранжевите“ до футболните висини и в ниската земя ще разчитат да берат още плодове от североизточното крайбрежие на Атлантика. И не става въпрос за ориз, банани и захар, на които се радваха предците им.
Източник – Уебкафе
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
