-
-
Темата за Левски и неговите юноши, които блестят в други отбори отдавна се поизтърка. И на малките деца е ясно, че колкото и пъти да ги връщат на „Герена“, трудно нещо ще се получи. Има обаче и друга прокоба, която тегне над „сините“ кадри. Тази на застарелите юноши, които правят дебют за първия отбор на столичани, след като са били отпратени като млади и обиколили няколко други отбора преди на „Георги Аспарухов“ да се сетят за тях. Такъв е Васил Панайотов. Халфът бе едно от най-изненадващите имена в лятната селекция на Левски. „За какво ни е този“, питаха се ветерани и фенове. Днес обаче нещата са коренно различни. Панайотов е неизменен титуляр, а освен това е един от малцината, чиито изяви са константа. Може и да не блести, но си върши работата усърдно като багер. Според запознати физическите му показатели засега нямат равни в съблекалнята. Освен срещу хорското мнение, Панайотов се бори и срещу статистиката. Тя показва, че едва четирима юноши, които са били запратени в нищото, са успели да се запомнят на „Герена“. Мариан Христов за един сезон стигна до Кайзерслаутерн, след като преди това бе ритал за Балкан (Ботевград) и Славия. След него дойде времето на набора му Бисер Иванов. Защитникът бе на 26 г., когато бе изкопан почти от нищото, за да се превърне в Легендата. Този прякор му бе лепнат от Христо Стоичков, който не може да повярва, че за два месеца от аматьор Иванов е станал национал. По-късно единствено Веско Минев успя да потрети постижението им. Защитникът, който бе минал през школата на Левски, се върна там, след като направи име в Ботев, Беласица и Хе-бър. А до това лято бе и капитан на „сините“.
Не така обаче се случиха нещата с куп други позастарели юноши от „Герена“. Такъв пример е Петър Костурков. Халфът блестеше за Пирин и накара Левски отново да си го върне, но родко хващаше ръка и трябваше пак да си събира багажа, поемайки към Добруджа, откъдето се озова в Австрия. Там е и до днес. В края на 90-те имаше и още едно завръщане, на което се разчиташе много. Нападателят Румен Иванов дойде със статута на голаджия, който си бе заработил в Етър и Ботев. На „Герена“ обаче записа само 2 мача, в които отбеляза едно попадение. Левски обаче успя да го спазари с Иънг Бойс, а в Швейцария Иванов направи доста успешна кариера. После в дойде времето на Владимир Андонов – Тапата. Техничарят направи име в Академик, а след това записа успешни изяви в Израел. За кратко облече и фланелката на ЦСКА. Родният дом обаче се оказа тесен за него и Андонов записа едва 6 мача със синята фланелка преди отново да се раздели с нея.
По този път пое и Калин Щърков. Левият бек обаче все пак ще има какво да разкаже, защото игра при победа над Спортинг (Лисабон).
Не така обаче стоят нещата с Михаил Иванов. Вратарят игра само в 2 срещи, преди да си тръгне безславно. Съдбите им обаче не може да се сравнят с тази на Наско Курдов. Нападателят, който минаваше за един от най-големите таланти в школата, бе бурно освиркван от феновете, когато през 2015 г. най-после стигна до първия отбор. Курдов взе участие в осем мача. Не успя да се разпише нито веднъж. За капак профука дузпа, която можеше да коства отпадане на Левски от турнира за купата срещу Поморие. След това намери пристан при аматьорските Велбъжд и Литекс. Днес е щастлив татко. Без отбор, но с джакпот, след като успя да осъди Астана.
Източник: „Меридиан мач“
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/channel/UCet-oDsbGjmvlT8w4ZVxJtQ/ [/sociallocker]
