-
-
Изпадането на „Локомотив” (ГО) от елитната група през пролетта на 1995 г. продължава да е една от най-големите мистерии в българския футбол. След осем последователни сезона в „А” група, „железничарите” изпадат по крайно куриозен начин. „Локо” прави 2:2 в последния си шампионатен мач срещу гранда ЦСКА и погребва надеждите на близо 5000 зрители на градския стадион в Горна Оряховица. Най-странното в този мач е, че и четирите гола са дело на футболисти в раиран екип. Домакините на два пъти се озовават в положението на догонващи, а Валентин Игнатов ги връща в мача с фамозни попадения. Димо Момиров дава невижданото в онези години пет минутно добавено време. Валентин Игнатов плаче след последния съдийски сигнал. Публиката е готова да линчува младият защитник Петър Колев, отбелязал фаталния втори автогол.
„Локомотив” падна жертва на партиен заговор, който целеше да ме елиминира от Горна Оряховица, да ме дискредитира в публичното пространство. Цялата акция бе проведена от едно бивше величие, но нека не му ровим кокалите, тъй като вече не е между живите, сензационно заяви пред СЕДМИЦАТА бившият президент на „Локо” Петър Христов. В момента той е ангажиран с нов спортен проект СК „Спарта”, но е категоричен в решението си никога повече да не се занимава с професионален спорт.
В средата на 90-те „Локото“ е един от факторите в елитната дивизия на вътрешния шампионат. Всички грандове свикват да се съобразяват с горнооряховския тим . Последният сезон се развива лошо за „Локомотив”, а преди началото му дори се говори за евротурнири. Начело на тима е Никола Велков, който минава за един от най-актуалните треньори у нас. Специалистът има модерни разбирания за играта, но определено среща проблем в комуникацията с играчите си. На полусезона „Локомотив” е в зоната на изпадащите с отчайващ точков актив. Петър Христов развързва кесията и прави най-скъпата селекция в „А” група през зимния трансферен прозорец. „Локо” брои 2 милиона лева на брокерите от „Спартак” (Пд) за халфа Христо Георгиев. Един милон лева постъпват в касата на „Етър” за правата върху Спас Спасов. 500 000 лева струва наемането на опитния централен защитник Димитър Младенов, който е капитан на „Ботев”(Пд).
Гръмката селекция обаче не е в състояние да промени хода на събитията. Отборът е раздиран от интриги, разделен е на групички. Никола Велков влиза в конфликт с любимеца на публиката Георги Цветанов, както и с новото попълнение Христо Георгиев, който рядко попада и в групата. Ръководството предприема отчаян ход и сменя наставника след 20-тия кръг. Ценко Гавазов води отбора в оставащите десет мача, а „Локо” заработва повече точки, отколкото от началото на сезона. Паметна ще остане победата над шампиона „Левски”, който е с седем национала, играли на световните финали в САЩ-94.
В последния си мач „Локомотив” е принуден да търси максималното срещу ЦСКА. Името на съперника всява респект, но в тази среща „армейците” не се борят за нищо. Сезонът за тях е приключил безславно и повечето му играчи се стягат за морето. Директен противник на „Локо” е отборът на „Монтана”, който е финансиран от „Елитбанк”. През седмицата в Горна Оряховица се прави организация за мача. Емисар е изпратен за Варна да „обработва” Димо Момиров и бригадата му. Друг служител от щаба тръгва за София да говори с наставника на „червените” Цецо Атанасов. Може би и тук е една от фундаменталните грешки, допуснати в цялата операция. Малко и звестна подробност е, че временният наставник на ЦСКА Атанасов е в отлични отношения с „Монтана”. Само преди година, под негово ръководство монтанци печелят промоция за елита. Той играе двойна игра и влиза в разговор с изп.директор на „Елит банк” Иво Георгиев, който обещава по 3000 марки, ако цесекарите се хвърлят в Горна Оряховица.
Името на Петър Христов внушава респект и сред най-големите звезди на ЦСКА. По това време в отбора са националите Трифон Иванов и Илиян Киряков, които поемат личен ангажимент към боса на „Дито”. В седмицата преди мача те играят при историческата победа на „трикольорите” над Германия с 3:2. Цецо Атанасов вади Трифон и Кирячето под предлог, че са уморени от тежкия двубой на националите. На върха на атаката на ЦСКА започват Христо Марашлиев и Петър Михтарски, които буквално се „мърдосват” пред вратата на „Локо”.
„Марашлиев бе толкова купен, колкото и собствената ми къща, ще заяви по-късно Петър Христов пред Общинския съвет в Горна Оряховица. Да, но и бранителите на „Локо” изглеждат толкова схванати, че държат в постоянно напрежение вратаря си Тодоров. Първо Иван Милчев си вкарва нелеп автогол при едно разбъркване .
Димо Момиров хитро побутва домакините, свирейки им всеки фаул през наказателното поле на столичани. Добре известно е, че Валентин Игнатов е сред най-добрите майстори на статични положения. От подобна ситуация разстрелва и националния вратар Пламен Николов при победата срещу „Левски”. Игнатов не прощава и на Димитър Попов, който пази за ЦСКА. Петър Колев обаче отново дава превес на „армейците” с рядко срещан автогол. Игнатов вкарва бележи втори гол от свободен удар, но силите не стигат за пълен обрат. През това време футболистите на „Монтана” стоят в центъра на своя стадион „Огоста” и слушат „Спорт и музика” по радиоуредбата, която предава развръзката в Горна Оряховица. Димо Момиров дава пет минути добавено време, в които се играе в пеналта на гостите.
„Айде момчета, стига толкова, че мръкна“, казва им бате Димо преди да надуе свирката. „Това беше странен мач, имах усещането, че някои играчи на домакините не искаха да го спечелят“, заяви преди по-малко от година пред СЕДМИЦАТА Димо Момиров. Крайно интересна е реакцията и на Вальо Игнатов. Той се нахвърля срещу техническият директор Минчо Маринов, хващайки го за гушата преди да влезе в тунела. Говори се, че точно Маринов е човекът, който трябвало да осъществи връзката с ЦСКА.
„Не подлагам на съмнение морала на моите съотборници. Вярвам, че просто не издържаха на психическото напрежение. Всеки може да си говори, каквото си иска. „Локомотив” изпадна, защото игра честно до края, сподели неотдавна Валентин Игнатов.
Петър Христов директно заявява, че Иван Милчев и Петър Колев са прибрали по 10 000 долара за „предателството си”.
„Кой от играчите по онова време ще си позволи да се „бъзика” с Христов. Та те се „насираха” само при влизането му със свитата, която го следваше неотлъчно, коментира човек от „кухнята” на клуба. По това време Петър Колев е само на 21 години.
„Направих опит да изчистя една топка и се получи такъв фалц, който няма хващане. 100 пъти да направя опит за нещо подобно, няма да се получи. След гола вече не знаех къде се намирам, припомня си Петър Колев 15 години след събитията.
Кой би имал интерес на компрометира Петър Христов? Фирмите му са на входа и изхода в „Захарни заводи”. Управляващите винаги са искали да упражняват контрол върху рафинерията. Публична тайна е, че Христов е близо до СДС и един от най щедрите спонсори на „сините”. Ситуацията се променя и обстановка налага смяна на „караула” през захарния завод. Петър Христов продължава да издържа отбора още един полусезон в „Б” група. Отправя предложение на Общинския съвет за изграждане на съвместно търговско дружество, в което Общината да участва с атрактивни обекти. Офертата му е отхвърлена, въпреки че в екипа му е привлечен и Ивайло Йорданов. Схемата със смесеното дружество все пак е реализирана, но с други участници. Резултатът от публично-частното партньорство е добре известен. Общината дава обекти за милиони, а само след година „Локомотив” изпада в миманса.
(в-к „Седмицата“, бр. 33/2010 г.)
