Петър Жабов: Интересът към дербито се загуби с пропадането на ЦСКА и Лев­ски през годините, не носи заряд като едно време

- -

Петър Жабов игра на „Ар­мията“ в периода 1994-1998 г., като бе част от състава, спечелил златен дубъл през 1997 г. под ръководството на Георги Василев-Гочето. Жабов записа 85 мача и 25 гола за червените в елита, а във вечното дерби има 10 участия, 1 гол и три израбо­тени дузпи. Престоят му в ЦСКА бе последван от про­дажба в италианския Козен-ца (Серия Б), като впослед­ствие Жабов остана дълго време на Ботуша.

Днес той живее в При­морско, където е треньор на деца. Но двамата му сина са в школата на ЦСКА, като по-малкият – Павел, напо­следък нашумя с многото си голове за набор 2004 г., во­ден от Атанас Борносузов. „Тема Спорт“ потърси Петър Жабов, като той го­вори за вечното дерби, про­мените в ЦСКА след тежки­те години и престоя си в Италия.

Г-н Жабов, с какво се зани­мавате в момента?

– Живея в Приморско. Зани­мавам се с футбол, като тре­нирам всички деца в школата на местния клуб „Ропотамо“. Имам и един хотел, който го развиваме през лятото. Орга­низирам и турнир за деца, ро­дени през 2006 година, през ля­тото.

Вашите синове Димитър и Павел са тръгнали по ваши­те стъпки и са част от шко­лата на ЦСКА. Какво можете да разкажете за тях и разви­тието им?

– Представят се добре, до­волен съм от тях. По-голе­мият – Димитър, е част от юношите, родени 2001 г. с треньор Сашо Борисов. Играе като централен защитник и опорен халф. По-малкият Па­вел е набор 2004 г. и е напада­тел при Атанас Борносузов. И двамата са в школата на ЦСКА от началото на септем­ври 2016 година. Най-важното е да са здрави и да бъдат доб­ри ученици. Защото освен футболисти трябва да ста­нат и добри хора. На първо време искам да се учат. Избра­ли са моя път, който е много труден. Но се радвам и се гор­дея с тях, защото фамилия Жабови продължава да бъде част от ЦСКА.

Как се справяте с отглеж­дането им?

– Налага се аз да съм в При­морско, а те са в София с май­ка си. Трудничко е, но в името на децата правим всичко и се справяме.

Следите ли ЦСКА?

– Естествено, гледам бъл­гарския футбол, макар че от­делям не по-малко внимание на английското и испанското първенство. Но няма как -играл съм тук, треньор съм, интересувам се и от ЦСКА, и от Левски. На „Армията“ под­държам контакти както с треньорите на децата – Са­шо Борисов и Борносузов, та­ка и с Добри Митов и с Хри­сто Марашлиев, с които играхме заедно в ЦСКА.

Какви са впечатленията ви от ЦСКА и въобще пътя, по който пое клубът в последните 2 години?

­Ситуацията много се промени в положителен смисъл. Преди това беше много тежко. Докато аз бях в ЦСКА, клубът бе върхът,

беше еталон за подражание

След това настъпиха теж­ки години, но ЦСКА оцеля. Сега вече с Гриша Ганчев нещата лека-полека се оправят и вър­вят в правилната посока – и представителният отбор, и школата. В ДЮШ всички набо­ри тръгнаха нагоре. Особено този със сина ми Павел – набор 2004 г., може би е най-доб­рият в България. Радва ме, че ЦСКА се стабилизира по всич­ки фронтове.

Предстои вечното дерби, в което вие имате 10 уча­стия. Как ви изглеждат два­та отбора преди съботния мач?

–  Желая успех на ЦСКА. Не виждам явен фаворит между двата отбора. За ЦСКА ще е важно играчите да са по-концентрирани пред гола. Това би довело до победата. Но ма­чът ще бъде решен по тради­ция от епизодични моменти. Като цяло разликата между двата гранда е минимална. Дербито обаче позагуби заря­да и блясъка си.

Защо?

–   В последните години и двата клуба не бяха в добро състояние. И не само при тях, цялостното ниво на нашия футбол спадна с годините. Се­га много се гледа към Лудогорец, но за мен между този от­бор и ЦСКА и Левски няма съ­ществена разлика. Само като финанси и организация е малко по-добре. Но да се върна към вечното дерби – сякаш вече не поражда същия интерес като едно време. Аз си спомням, когато бях футболист на ЦСКА, че беше много интересно отразяването в медиите – вадеше се информация

кой какъв автомобил кара, къде е завършил

на кой ресторант ходи, даже коя е любимата му дискотека (смее се). Беше много любопи­тно, но интересът се загуби с пропадането на ЦСКА и Лев­ски през годините. И вече дер­бито не носи този заряд като едно време. А трябва. Вижда­ме сега какво е – окей, Лудогорец е добър проект, всичко е изпипано и организирано. Но този отбор, образно казано, има 5-има фенове. Интересът е насочен към ЦСКА и Левски, не към Разград. И винаги ще бъде така. Ако грандовете не са силни, няма интерес към първенството. Преди цяла България го чакаше този мач. Хората не отиваха на рабо­та, за да могат да го гледат дали по телевизията, или на стадиона. Голямо напрежение беше да участваш, но и голя­мо удоволствие. Изобщо не беше необходимо треньорът да те нахъсва. Излизаш и се бориш. Докато сега сякаш ня­ма толкова страст у играчи­те. А и многото чужденци не го усещат по същия начин то­зи мач. В 5 от дербитата, в които аз съм участвал, имаше по 40 000 души на стадиона. А сега като дойдат 20 000 и сме доволни. Но през новия век не­щата се промениха…

Кое дерби с ваше участие си спомняте най-отчетли­во? Вкарвате гол на финала за купата през 1997-ма (3:1 на 28 май), а в дербито преди това (2:0 на 4 май 1997 г.) из­работвате две дузпи…

– Помня победите, загубите се старая да ги забравя, защо­то имах немалко поражения (смее се). Да, точно така бе­ше, тези двете дербита ги помня с голямо удоволствие. Макар че от дузпите, които изработих, едната Ивайло Ан­донов я изпусна, мисля, че над вратата я би, иначе щеше да стане 3:0 с негов хеттрик. То­гава станахме шампиони и спечелихме купата. Това на практика е и последният ду­бъл на ЦСКА. Вече 20 години минаха…

Чисто спортно-техниче­ски как виждате ЦСКА?

–   Често се оплакват от липсата на голаджия, което е проблем и на Левски и на пове­чето ни отбори. Дори и Лудогорец имат само един гол в последните си три мача. ЦСКА е по-колеблив този се­зон, няма изявен футболист, който да бележи, и това е проблем. Мога обаче

да отлича Кирил Десподов

Много се радвам, когато млади момчета като него про­биват. Десподов върви добре, в силна форма е през пролет­та и ще съм щастлив, ако по­влече още таланти със себе си в представителния отбор. За мен е по-добре българи да играят. А и в ЦСКА има доста таланти. Веднага се сещам за Ангел Лясков и Тонислав Йорда­нов, които се класираха с на­ционалния отбор до 19 години за Европейското в Грузия. Момчетата на по 18-19 вече трябва активно да играят мъжки футбол. Безсмислено е да ги мъчим с юношески такъв. Мбапе виждаме какви чудеса прави на 18 години в Монако. По мое време ни налагаха от малки, но постепенно – първо по 10-20 минути, после едно полувреме, накрая титуляр. А сега го няма това търпение. Пък и към треньорите го няма­ме – след една загуба и вече са с етикет „некадърник“. Доста са ни проблемите на футбо­ла…

Кога очаквате ЦСКА да е готов да се бори за титла­та?

-Дано стане догодина. Най-малкото Лудогорец не бива отново да е шампион. В мо­мента се знае кой ще е първи още преди да е започнал се­зонът, което е безсмислено. При Гриша Ганчев виждам, че ЦСКА върви в добра посока и съм уверен, че стъпка по стъпка ще се върне на място­то си. Може би ще трябва още малко повече хъс на от­бора, за да стане шампион. Но смятам, че ще се случи скоро.

Накрая да поговорим за престоя ви в Италия. ЦСКА ви продава на Козенца през 1998 година – ако не греша за 800 000 дойче марки?

– Да, между 800 000 и 1 ми­лион беше, но и аз не знам точната сума.

Пари, които бяха чакани няколко години от ЦСКА…

– Завързаха се нещата. Ита­лианците по принцип са таки­ва, малко по-трудно плащат. Не че някой обича да плаща, де (смее се). Но в Италия пре­карах прекрасни години. Нау­чих доста нови неща за фут­бола. Можем да попием много от тази държава – откъм так­тическо естество, как да се подреди отборът, как да дей­стват в синхрон всички заед­но… Ние още дълги години ня­ма да ги научим тези неща. Обогатих се и откъм начин на живот, дори по отношение на дреболия като готвенето. Не съжалявам за 8-те години, които прекарах в Италия.

А защо се върнахте?

– Носталгията. Със съпруга­та ми решихме да се върнем и да живеем в Приморско. Мо­жеше да останем в Италия, но явно не преодоляхме но­сталгията. Колкото и да е трудно тук – и за бизнес, и за треньорство, и за всичко, ние държим на България и си оби­чаме държавата.

Източник: Виктор Гецов/ „Тема спорт“

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК