-
-
Те бяха националните герои. В най-тежките демократични години те обединиха България. Заради тях народът не спеше. Не се делеше на „сини” и „червени”. Народът бе на улиците, но не на протест, а от радост. Те бяха четвъртите в света.
24 години след онзи митичен 17 ноември няма човек от героите на България, който да чува често хубаво за себе си. Напротив – много повече е лошото. А пък вместо да се обединят като юмрука, победил Франция, Аржентина и Германия, легендите се мразят. Сипят огън и жупел по между си. Вадят си кирливите ризи.
ПЕНЕВ ПРЕД BTV
„Не съм съгласен и не приемам критиките, а и оценките за моята работа. Говоря за думите на хора от Изпълкома.
Не съм съгласен и не мога да приема, че хора, които нямат нищо общо с футбола, дават оценка за работата на моя щаб. Едните не знаят нищо, а другите – нещо.
Въпреки че Лечков и Костадинов карат лиценз, не значи, че знаят и могат. Даже са им се смяли на последните изпити в НСА. Тези двамата не са ми приятели. Аз едно време съм им бил приятел на тях, но те на мен – не.
Лечков е отговорник за мъжкия национален отбор и съм го виждал два пъти. Костадинов е отговорник за юношеските гарнитури, но не се мярка.
Да ме извинява Емо, но ми идва леко неграмотен. За поста, който заема в БФС.
Йордан Лечков е един от известните лицемери в БФС. Това, което коментирам, са истории, истини и случки. Той явно чете по различен начин значението на думите. Той ли ще ми говори за етика и морал? Колко дела има този човек – 5, 7, 12? Не знам този човек как се разхожда свободно. Той щеше да си затрие града“.
Tweeeet me!
С интервюто си Любослав Пенев взриви бомба, много по-силна репликата му за супата от 1996 година. Обвини в неграмотност своя детски партньор по стая и в атаката на ЦСКА и националния отбор Емил Костадинов, изпрати Йордан Лечков в затвора. Аурата около Любо е огромна и затова показва подкрепата на хората след уволнението му. Единак и особняк е той. Рядко през годините бе под светлините на прожектора. Но когато се появява, често не е само за хубаво.
Проблеми с банковата система доведоха до цирка с пътуването му до Лондон за мача ЦСКА – Фулъм през 2009-а. Водевилът „Еди си, ела си” с Ботев през лятото също жигоса имиджа на Ел Голеадор. Единственият път, когато футболисти на ЦСКА бяха бити от свой шефове, също е в неговата биография. Но за кое не бе прав Пенев? Лечков бори няколко дела срещу себе си. Засега успешно. Чу и ефективна присъда за времето си като кмет на Сливен. Костадинов е толкова компрометиран, че в ЦСКА не искат да го виждат и чуват. Във футболния съюз думата му не тежи, а постът му в изпълкома е като подаяние. Сега с Лечков решили на по 50 години да стават треньори. Как си представяте вече побелелите Емо и Данчо да започват като асистенти, после може би малко в „Б” група и така по стълбицата нагоре?
Борислав Михайлов също слуша много повече лошо за себе си, отколкото добро. Въпреки че стана дори член на изпълкома на УЕФА – пост, недостигнат дори и от вездесъщия Иван Славков. За 10 години под негово ръководство България не може да се класира за нито един голям форум. Грандовете ЦСКА и Левски се гънат под угрозата от фалит, „червените” бяха дори извадени административно от Шампионската лига. Сградата на БФС беше опустошена в протест. Къде виновен, къде не – всичко това е в градината на Михайлов и управлението му.
Красимир Балъков отдавна се отдръпна от съотборниците си. Още на конгреса през 2005 година, когато беше свален покойният Славков. Бала тръгна по треньорската пътека, но тя се оказа прекалено трънлива за него. Да не вярва човек как толкова интелигентен футболист като Краси не успява да се наложи на пейката. Явно си има обективни причини. И сега бъдещето му в Литекс е под въпрос, а никой от четвъртите в света няма да го подкрепи или да каже една добра дума за него. Нищо чудно скоро за Бала да се чува само от Германия и за участие в благотворителни мачове.
Христо Стоичков избяга някъде далеч из Америка, коментира за мексиканска телевизия. В яростна война е с Михайлов, а отношенията му с останалите от четвъртите в света са просто колегиални, но не и пирятелски. Подобно на Пенев и Камата се почувства предаден от свои, когато работи в националния отбор и Литекс. Става дума най-вече за Михайлов и Костадинов.
Наско Сираков е подобно на Емо в изпълкома на БФС. С едната разлика, че поне може да говори, без нищо да казва. Но какво по-голямо унижение за легендарния „син” нападател, вкарал голове на два мондиала и на два световни шампиона, от събличането на Ивайло Петев пред безпомощния му поглед на „Герена”. Левскарите го намразиха, цесекарите го презират. И Сираков остана Вълкът Единак.
Железният Трифон Иванов изплува от летаргията на своя търновски край и малкото си крайпътно кафе. Но за неговата слава от миналото е прекалено ниска летва да работи нещо си в зоналния съюз на БФС. И да се радва на този пост. Уви – и той не стана треньор или ръководител.
България – Малта: Картината и звука на футбола ни
Четвъртите в света вече не са Пеневата чета
Един лидер по-малко
Съдба на уволнявани и назначавани имат също Петър Хубчев, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов. А в тотално забвения останаха Илиян Киряков и Емил Кременлиев. В Бургас мизерства един от тези, без които Димитър Пенев не пускаше отбора на терена – Златко Янков.
Четвъртите в света се оказаха истинско проклятие сами за себе си. Най-вече защото не успяха да поделят славата. Народната любов към тях беше безгранична, но те така и не го разбраха. И вместо да са сноп от 23 пръчки, сега са пречупени и изхабени. България мрази идолите си. А малчуганите, които днес се радват на Меси и Роналдо, чуват колко е лош Боби Михайлов, колко е неграмотен Емил Костадинов, кога ще влезе в затвора Йордан Лечков, колко закъсал финансово и некадърен е Любослав Пенев…За по-възрастнит остават поизбелелите мигове слава от великото американско лято. И проклятието на побелелите вече Четвърти в света.
