Руси Гочев – олтичникът с поразяващия крак

- -

Руси Гочев е една от големите звезди на бургаския и българския футбол.
Гочев е смятан за изключителен талант. Роден е на 9 март 1958 година в Бургас. Още от малък блисти с брилятна техника и много оригинален дрибъл. Въпреки, че няма впечатляващи физически данни, той компенсира с много висока скорост и финтове. Освен това притежава и страхотен отскок и често бележи голове от „втория етаж“. Започва тренировки като юноша с екипа на Черноморец и е забелязан бързо от треньорите. Паралелно с това обаче заляга и на ученето. Приет е в авторитетната английска гимназазия, къзето завършва с пълно отличие.
Дебютира при мъжете на Черноморец едва на 18 ненавършени години. Веднага се налага като титуляр на дясното крило. Лети по терена и прави впечатление вече и на големите грандове. В Бургас се превръща бързо в легенда. Още юноша, той се налага в силния отбор на Васил Желев – Вашпина, а на стадиона публиката го наси на ръце. Тогава средната посещаемост на стадиона в квартал „Акациите“ е 15 хиляди зрители на мач. За дербитата идват по 35 хиляди и празни места няма. Гочев е толкова обичан от хората, че те започват да му правят интересни подаръци. Веднъж негов върл фен му носи цяло агне с москвича си. Той идва от странджанско село, специално за да гледа Руси. Друг пък пристига с две дамаджани ракия. Младият техничар обаче му отказва любезно с обяснението, че не употребява аллкохол. С екипа на Черноморец има 38 мача и отбелязва 12 гола. Завинаги обаче остава в сърцата на бургаските фенове.
През лятото на 1978 година за неговото привличане се води война. Руси е приет да учи медицина във Варна. На изпита показва невероятни знания и смайва преподавателите, които му правят тестовете. Ректорът на учебната заведение доктор Каприлян е въл футболен запалянко. Той прибягва до смел ход. Среща се с футболиста и го увещава да подпише с отбора на Черно море. Гарантиран му е апартамент във Варна и служебна кола. Плюс заплата от 600 лева, която за онези години е космическа. В същото време обаче от столичния Левски правят пътека до Бургас, за да го вземат. Стига се до решителен избор. В крайна сметка столичена пращат в Черноморец трима свои играчи срещу идването на Гочев, като дори и плащат трансферна сума от 50 хиляди лева. Също нещо крайно нетипично за социалистически порядки в онези времена.

Когато след дълга сага през есента на 1978 г. Руси Гочев преминава от бургаския “Черноморец” в “Левски”, не са скептиците относно неговата адаптация при “сините”. Вярно е, че по време на двегодишния си период в родния Бургас дясното крило бе направил силно впечатление на специалистите, но възрастта му все още не е била гаранция за класа. И когато през септември изиграва първия си мач срещу столичния “Академик”, повечето зрители бяха дошли да видят дебюта му. И те действително го видяха, като той по майсторски начин наниза два ефектни гола във вратата на “студентите”. От този момент Руси Гочев печели сърцата на “сините” привърженици и става един от техните любимци. Още в първия си сезон той е голмайстор на “А” група с 19 гола, част от които са с решаващо значение за шампионската титла на “Левски”. Проявява се и в турнира за Купата на Съветската армия. На полуфинала с ЦСКА “червените” водят в резултата, когато Гочев майсторски се освободждава от съперник и с топовен шут простреллва вратата, като преди това топката се отбива от напречната греда и тупва зад голлинията. А малко след почивката той изпреварва Велинов и с глава фиксира крайната победа на “Левски” с 2:1. На финала “сините” с лекота прекършват съпротивата на “Берое” с 4:1, затова и толкова важен бе приносът на Гочев за дубъла. За деветте години с фланелката на “Левски” Гочев има 23 мача срещу “армейците”, в които отбеляза 7 гола. Освен двете попадения за купата той реализира втория гол за победата с 2:0 през 1981 г., когато се вклинява между Георги Илиев (Майкъла) и Динко Димитров, както и третия гол при успеха с 3:1 през 1985 г., когато две минути преди края надскочи Георги Димитров и Тинчев и с глава фиксира крайния резултат А по време на злополучния финал за купата между “сини” и “червени” той успокоява превъзбудения младеж Христо Стоичков. В европейските клубни турнири Руси Гочев изиграва 21 мача, като вкара един гол при равенството 1:1 срещу английския “Уотфорд” на чужд терен. Тогава той получава хубав пас от Искренов, преодолява последователно двама бранители и вратаря Шерууд и от малък ъгъл майсторски поразява целта. Гочев стана три пъти шампион и четири пъти носител на купата с “Левски”, като общо в “А” група изигрваа 172 мача, в които реализира 58 гола. Беше бърз и техничен, с импровизаторски способности и усет към гола. Той остава като един от най-коректните и културни играчи. Когато идва с екипа на Левски в Бургас винаги поздравява родната публика, която пък бурно го аплодира. В София е носен на ръце, получава и офицерски чин в МВР. В крайна сметка през 1987 година във ФК Левски тръгва подмладяване и смяна на поколенията.Руси Гочев е обявен за възрастен,макар, че е само на 29 години.
В следващите шест години опитва силите си и в австрийското първенство, като защитава цветовете на ЛАСК (Линц). Там реализира над 50 гола, като също става любимец на публиката. Пробва се и като играещ треньор. Знае отлично езика, което му помага много в комуникацията. В Австрия обича често да кара ски и отскача до Алпите, когато има възможност.
Гочев има и забележителна кариера и в националния отбор.
На 31 май 1978 г. дебютира с трикольорната фланелки при равенството 1:1 срещу Румъния, като записа 41 мача и 3 гола за държавния тим. Ще се помни неговият гол при победата над Уелс с 1:0 в европейската квалификация в София на 16 ноември 1983 г. За последен път облече националната фланелка на 19 февруари 1986 г. при нулевото реми срещу Мароко. Нелепа контузия го оставя извън борда на световните финали в Мексико през 1986 г., а той заслужаваше да играе на Мондиал.
След престоя си в Австрия, в България той се завръща през 1994 година. Това е годинана на триумфа на националния отбор в САЩ, но и годината, когато Черноморец изпада в тежка криза и отива във В група.
В крайна сметка той са заема със спасяването на клуба. Става изпълнителен директор през 1997 година. Тогава Черноморец е общински клуб и парите за издръжката се осигуряват от местната управа. Тимът се връща в Б група и бавно започва да пълзи нагоре.
Гочев работи заедно с Тодор Райков. През 1998 година атаката не успява. Под ръководстството на Иван Вутов Черноморец завършва на трето мяст в Б група. През лятото на старши треньор е привлечен Стоян Попов. Попето, който е вече покойник бавно успокаява страстите, прави добра селекция и „акулите“ тръгват напред. По това време в състава играят таланти като Ангел Стойков, Костадин Джамбазов, под наем от Нефтохимик пък ритат Георги Чиликов и Стойко Сакалиев. По това време Нефтохимик и Черноморец имат договор за сътрудничесство.Общината осигурява 760 хиляди лева с днешен еквивалент, които са достатъчни за издръжката на клуба. През 1999 година Черноморец се зъвраща в А група именно под ръководството на Гочев, Райков и Попов. Еуфорията е голяма. През същото лято като старши треньор идва Иван Кючуков, а Стоян Попов става селекционер.
Същият сезон акулите завършват на 11- то място, но Кючуков напуска. Започва треньорски кадрил, който е причинен донякъде и от новия собственик Ивайло Дражев. Това става след като клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Дражев е собственик на 100 процента от капила чрез две свои фирми. Той влиза в остър конфликт и с боса на Нефтохимик Христо Порточанов, който изтлегля всички играчи.
В същото време Руси Гочев не може да намери общ език с новия се шеф. Двамата влизат в големи разногласия и в крайна сметка Гочев напуска Черноморец, заедно с Тодор Райков. Това става през лятото на 2001 година. Райков заминава за Малта, а Гочев е привлечен в ПФК Левски. Дълго време там е начело на детско-юношеската школа, която управлява професионално. По негово време в мъжкия отбор биват наложени играчи като Валери Домовчийски, Живко Миланов, Мариян Огнянов и други таланти от „синята“ школа. За известно време е и член на спортно-техническата комисия към футболния клуб.
Сътресенията в клуба се отразяват и на него и в крайна сметка той решава да се завърне в родния Бургас. Една година е изпълнителен директор в Несебър, след това е за малко и спортен директор в ПСФК Черноморец. Там ръководи отново ДЮШ на клуба. Поканен е от прокуриста Пламен Киряков. Събитията се през 2011 година. Тогава току що е преминало финансовото цунами на Красимир Балъков и политиката се сменя. Трябва да се налагат собствени юноши, които след това да бъдат пласирани срещу трансфери в сруги клубове. Нещо като български вариант на холаднския колос Аякс. Гочев се захваща, но няколко месеца по-късно напуска клуб след чутовен скандал с Киряков. Така завърва втория му престой в Черноморец, като част от неговото ръководство.

Пробва се и в ПФК Бургас. И там не успява да намери общ език със собствениците. В крайна сметка в момента не се занимава с фугбол и има свой собствен малък бизнес.
Всички негови бивши колеги го познават като изслючително интелигентен и ерудиран човек. Дали ще даде още за родния футбол, това бъдещето ще покаже. За хората обаче той ще остане като отличникът с поразяващия крак.

Източник – Черноморски фар