-
-
На 5 септември 2017 година българската журналистика получи неочакван, много тежък и труден за вярване удар – напусна ни колежката Петя Петрова. Напусна ни един от най-слънчевите и позитивни хора в нашата професия.
Трудно е да се пише в такъв момент. Трудно е, защото болката е голяма. Трудно е, защото никой не иска да повярва. Телефоните на всеки един в нашата професия звъняха при новината на кончината ѝ. „Не е истина“, „не мога да повярвам“. Това бяха думите, които се чуваха.
Петя дълги години бе един от най-добрите спортни журналисти. Петя бе един от най-добрите, слънчеви и усмихнати хора. Повечето сме имали удоволствието да работим с нея и ще я помним винаги.
Влизаше сутрин усмихната, разказваше своите весели истории, караше ни да се смеем и правеше деня ни по-добър. Петя бе човек, който искаше да прави добро на всички. Спасяваше животни, помагаше на хора. Тя бе онова нещо, което ни караше и нас да бъдем по-добри. Питайте футболните фенове, питайте футболните ръководители, спортните деятели, футболисти и спортисти. Няма да има човек, който да каже дори една лоша дума за нея.
Освен добър човек, Петя бе и много добър журналист. Всички я познаваха, а това е истинското признание за работата ти. Новините идваха при нея, те я търсеха, а не тя тях. Петя бе страхотен професионалист и знаеше как да поднесе информацията. Много често със своето тънко чувство за хумор.
Веселите истории, подадените ръце към младите в професията, репортажите, делата. Те говорят достатъчно за Петя и не е нужно ние дори да ги разказваме или пишем. Всеки един журналист си нося своя спомен от нея и ще го носи завинаги.
„Петя не е човек, Петя е институция!“. Това са думи на големия журналист Сашо Диков. С тези думи ще завършим и ние.
Почивай в мир, Петя. Ние няма да те забравим!
Екипът на БЛИЦ СПОРТ!
