-
-
Вчера вторият и третият в класирането изиграха може би последните си мачове в това първенство от тези
[sociallocker id=5830]
позиции. Левски от втора, ЦСКА от трета. С оглед на показаното в първите три кръга от пролетната част на шампионата не е никаква философия да се прогнозира, че местата ще се разменят, а новите позиции ще останат непроменени до края на сезона. Както е напълно ясно, че това е един
почти безсмислен спор
след като първото място е отдалечено на светлинни години от някогашните два гранда. Големият мач в събота следобед е свързан само с едно голямо очакване. Раздираният от всякакви проблеми Левски ще бъде ли довършен на терена с нещо повече от 2:0, или приближаващата се загуба ще бъде само рутинна или дори ще бъде измъкнато нещо. И защото при едните страхът е прекалено голям, а при другите самочувствието необосновано, сините опасения ще са напразни.
По дефиниция, ако мачът бе наистина голям, на „Герена“ още днес трябваше да бъдат с нов треньор. Някой, който може да измисли нещо и да забърка бърза магическа формула. Понеже мачът няма никакво значение, в глобален аспект оставката на Елин Топузаков е излишна. Неприятно е, че може би точно той ще е треньор на Левски в дербито, но последствията няма как да бъдат фатални. Евентуално може да бъде помислено за следващите два синьо-червени сблъсъка, които предстоят след това в плейофите. Най-малкото, за да бъде избегната нова неприятна за Левски поредица.
Как влиза символичният домакин в мача на 4 март? Във възможно най-лоша кондиция. Всички възможни грешки и глупости вече са извършени. Слаб отбор, слаби футболисти, слаб треньор, никаква концепция за футбол. Това са пресните впечатления от видяното в първите три пролетни мача. Няма въобще какво да се губи време с тактики, стратегии -сините са слаби като кучета, както гласи лафът. Слаби и на моменти жалки и безпомощни. Но има рецепта как да бъдат само слаби, но не и жалки в събота. Трябва да правят само едно, да пречат на противника. Прибрано, защитно, наситено и най-вече да внимават да не пуснат бърз гол. Така както го направи Ботев вчера на „Армията“. Колкото по-дълго остане 0:0, толкова по-добре за тях. Ако не успеят да го направят, значи наистина са най-некадърната банда, която е била събирана някъде, за да играе футбол.
Елин Топузаков няма какво толкова да го мисли. Копира направеното от Гонзо, Феро и Белия и дотам. Защита, защита и пак защита. Осем не минават центъра, а напред Нар и още едно тъмнокожо момче да се правят, че притесняват съперника. Това е, друг вариант няма. Няма нужда от повече приказки, докарали са го дотам. Но не са виновни те, виновен е този, който поръчва музиката. Защото трябва наистина да си доста изобретателен, за да измислиш начин да плащащ 8 милиона годишно за такива неадекватници. Куцо, сакато, просто, алчно, бездарно, нахално – всичко това е било събирано и селектирано по възможно „най-прецизния“ начин. А като гледам как странно се контузват и си изкарват жълти картони, май и ги е страх от предстоящия мач в събота. Не случайно Люпко твърдеше, че по-слаби футболисти Левски никога не е имал. Но пък в негово лице имаха велик треньор.
Но дяволът не е толкова черен, пардон, червен
Maкap и преобразени през пролетта, армейците все още не са завършена машина за победи. Тръгнали са по правилен път, но за хубавите неща се иска време и търпение. Техните важни мачове тази пролет са с Лудогорец, там ще проличи до каква степен Стамен Белчев е насочил нещата в правилната посока. И понеже написах два пъти правилно, каква ирония на съдбата…. Това, което привържениците на ЦСКА най-много ненавиждаха, сега им се сервира и те страхотно много му се радват. Е, приятели, това е правилният футбол на Мъри Стоилов, който вие толкова много иронизирахте. А сега сте доволни! И един съвет към феновете на „Армията“ за повече търпение – правилният футбол не е лесен за разбиране. Понякога изглежда бавен, монотонен, не достатъчно атрактивен. Но само с него се трупат точки и се постигат постоянни успехи.
ЦСКА игра правилен футбол в първите си три пролетни мача, понякога по-видимо, понякога по-невидимо. Силно второ полувреме в Каварна, още по-силно първо в Стара Загора. Трудничко и неефикасно с Ботев, но почеркът е един и същ. Играчите знаят за какво са излезли и към какво се стремят. Лесно им е, защото са подготвени психически и физически. В главите им е идеята как да развият концепцията. Повечето проблеми от периода на Йорданеску са напълно изчистени. Няма самоцелни действия. Отборът зависи само от индивидуалните качества на отделните футболисти. Колкото и да му се иска на Белчев, няма как да научи Чорбаджийски да спира и подава топката. Но с Бодуров вече има стабилност. Недялков пък вече си знае урока да присъства стабилно във всяка атака. Арсенио трудно ще си промени коефициента на полезно действие, но когато го направи, пасът винаги е голов. Кулма е футболист, който с всяка изминала минута става по-безличен, но за полувреме и нещо върши работа. Новите играчи Кубемба, Каранга и Меркадо изглеждат като добри попълнения. Но това, изглежда, често е лъжовно. И естествено стигам до голямата звезда Руй Педро. Много съмнения предизвика неговото присъствие през есента, но сега се вижда вече, че не случайно е играл на високо ниво и е вкарал хеттрик в групите на Шампионската лига. И се прави разлика между него и Диого Виана. Но най-важното е, че отборът играе правилно и ако остане на този път, ще има сериозни резултати. Затова дали даден отбор върви във възходяща линия има един меродавен факт – колко голове допуска. Вижте статистиката и
това говори повече от
всякакви писания. А това, че головете падат трудно и накрая на мача, също е нормално, както е казал народът, за хубавите работи се иска време.
Това обаче, което не се харесва, е, че кадрово се върви към вариант Лудогорец. По-малко българи и все повече чужденци, факт е, че Десподов бе болен, но Възниква Въпросът къде са Колев, Ангелов, Малинов, Георгиев. Млади момчета, за които винаги по инерция казваме, че са бъдещето на БГ футбола. При това Стамен Белчев много добре познава техните качества, но явно желанието за резултати го притиска.
Но приказките за българското няма никога да секнат. А всеки клуб с високи цели иска резултати. А те идват с игра. Такава при ЦСКА вече е налице. Намерен е и треньорът, който може да изгради платформата за по-големи успехи. Но сега му е розовият период, тепърва ще става все по-трудно. Тази година е преходна, следващата е решаваща.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
Снимка: novsport.com
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]
