-
-
Поредицата на Viasport.bg за това каква е цената, която родителите плащат, за да осигурят организирани занимания на децата си, продължава с футбола.
И темата е доста злободневна по обясними причини – футболът е най-популярният и притегателен спорт. И уж е спортът на бедните и средната класа, а трябва да си плащаш, за да тренира детето ти.
Отделно клубовете си плащат за заплати, терени, съдии, делегати, консумативи, данъци и т.н. и т.н. Излиза, че спортът на масите никак не е евтино удоволствие в България. Да не говорим, че на места е трудно достъпен – липсват клубове, условия, треньори, въобще цялостна организация.
Няма да е пресилено да се каже, че в България голяма част от детско-юношеския футбол напрактика се издържа от родителите на подрастващите. Поне на повечето места.
На пръсти се броят клубовете, в които няма такса. Това са Лудогорец, Ботев (Пловдив), ЦСКА-София (единствен в София), Берое, Черноморец (Бургас), Нефтохимик, Чавдар (Етрополе), останалото от Литекс (след масовото преселение към София)… Към горния списък добавяме още няколко общински клуба. Те поемат всичко по подрастващите.
В Черно море от една година такса има само за подготвителните групи. Всички останали от Деца “Б” нагоре тренират и играят безплатно, екипировката също се предоставя без пари (най-малките не плащат екипите, с които играят, купуват си останалото).
Средната месечна такса в детско-юношеския футбол в София е 50 лева. В повечето случаи това не включва екипировката, която се заплаща отделно. Средната миза извън столицата е 30 лв. Срещу 30 или 50 лева най-малките в любимата игра в България получават тренировки три пъти в седмицата и мач през уикенда. За едни тази цена е висока. За други – не е. Към вторите спадат хората в клубовете.
Няколко примера за това колко и какво се плаща във водещите школи в страната.
В Левски, клубът с една от най-големите школи в България, доближаваща се дори до понятието академия от западен тип, таксата е 50 лева (40 лв. за Левски-Раковски). От такса са освободени най-големите – юношите старша, които играят в Елитната до 19 г.
Във всяка възраст има деца, които не плащат – по усмотрение на съответния треньор и директора на школата. Няма такса за момчетата, които са в общежитието, но те заплащат определена сума за хранене. На стадион “Раковски” пък вноската е на три месеца – тоест по 120 лв. накуп.
Един пакет екипировка струва 250 лв., като тя се купува директно от фирмата производител (в случая Joma), а не от клуба. На “Герена” и “Раковски” в момента тренират над 700 деца.
В последните години феновете на Левски няколко пъти събраха пари, за да могат отбори от ДЮШ да вземат участие в силни международни турнири.
В може би най-голямата школа в момента в България – ДИТ/Септември, таксата е 60 лв. и също се дава на 3 месеца. Има и едно условие – купувате си екип в момента, в който детето ви започне да тренира там. Докато в Левски най-малките могат да тренират със собствени екипи, които изпълняват условието да са сини.
В София се намират клубове, мизата при които е 30 лв. Като например Ферион. Толкова е средната цена извън столицата. Например в славната ДЮШ на Пирин (Благоевград), където безвъзмездно е футболното обучение на играчите във формациите от Елитните юношески групи.
В някои школи родителите си плащат лагери, турнири, мачове в първенства и т.н. В други клубовете все пак поемат някои от тези “пера”.
При онези, при които тренировките са безплатни, във всяка възраст има по-малко състезатели. За да няма излишни разходи, пък и с цел да се гони максимална ефективност в тренировъчния процес. А за да се доизгради един отбор по-малки играят по-големи и т.н.
Казусът “такса” е доста нищен във футболните среди. Някои казват, че платеното обучение в най-популярния спорт го досъсипва. Имам треньори и клубни босове, гледащи на децата като на банкноти, а не като на подрастващи, които трябва да развият, да изградят не само като спортисти, а на първо място като личности. Ако си голям клуб, трябва да издържаш школата си сам, поне така е на Запад. А издръжката идва от спонсори, от трансфери, от общински и държавни субсидии…
Други уверяват, че на този етап в България не може да се мине без такси. Лесно е да се хвърля цялата вина върху клубовете в една страна, в която държавата – като централна власт, общинска и местна, отсъства от спорта. В последните години се правят плахи опити това да се промени, пирамидата да се обърна от правилната й страна – от основата. Но ще мине време преди нещо реално да се промени и най-важното – да видим резултати.
Друг проблем е, че тук все още няма ясна разделителна линия между масовостта – спортуването за здраве, и голямата елитна школа, в която децата се селектират и подготвят с ясната цел да играят голям футбол.
В Испания и Англия, например, академията на един клуб се състои от няколко нива. В една възраст има по два-три, а понякога и повече отбори. Децата в онези, които минават за елитни, не плащат абсолютно нищо. Плаща се в тимовете, които са поставени по-ниско в йерархията, а клубът там изпълнява повече социална роля. На тези деца не се гледа като на потенциални звезди. Съответно те се бъркат, за да тренират.
Такава е практиката например в Атлетико (Мадрид), академията на който има три звена – елитно, училищно и социално. Ако се пренесем в “нашия” свят – Динамо (Загреб), една от най-продуктивните школи в Европа, също разграничава своите отбори на представителни и масови. Първите са освободени от такси, не и вторите. Те дават по 60 евро на месец за лукса да носят екипа на любимия си отбор.
А в ПАОК (Солун), друга от най-добрите академии на Балканите, до U14 родителите внасят лепта, не и нагоре.
В България казусът “такса” е само един от цял низ проблеми, свързани един с друг. Държавата би могла да подпомага клубовете – школите им, а също така за базите, но и това плахо започна да се случва напоследък. После идва ролята на общините. Ако те изграждат терени и ги дават безплатно за тренировки на подрастващи, клубовете ще дишат по-спокойно и може да намалят таксите, защото сега онези, които не разпологат със собствена база дават пари за наем на игрища.
И накрая идват спонсорите, които трябва да се ползват от данъчни облекчения за разходи в спорта, особено, ако влагат в децата и юношите.
