-
-
И тази година Левски не постигна нищо.
Същото може да кажем и за предходните 2010-а, 2011-а, 2012-а, 2013-а, 2014-а, 2015-а и 2016-а.
Много, нали!?
Макар и доскоро използван по адрес на „червения“ съперник, лафът за детето, което не е виждало любимия си отбор с трофей, оглушително кънти в съзнанието на всички, които обичат Левски. Лошото е, че това имагинерно „момче“ вече е на цели 8 години! Второкласник, който не е съзерцавал левскарите на върха там, където по традиция е тяхното място.
С оглед случилото се и през тези 12 месеца, поводите за оптимизъм са силно лимитирани. Сякаш 2017-а беше периодът, който доведе и до най-голямото разединение в „синята“ общност. Най-ценният капитал на вековниците – техните фенове, окончателно абдикира от мястото си на трибуните. Левски се превърна в едно ненужно бреме, което по-скоро те затормозява, отколкото те кара да изпитваш мигове на върховна естетическа и футболна наслада.
На няколко пъти през тази година, Левски пое по нов път. Първо беше при Елин Топузаков. Липсата на опит обаче му изяде главата. Тандемът му със Станислав Ангелов пък донесе чутовни бели на „Герена“, като започнем с неособено адекватната схема 3-5-2, преминем през привличането на Сукуна и Тони Огнянов, и завършим с поредицата от слаби резултати веднага след стартирането на пролетния дял в Първа лига.
После своя звезден шанс получиха Ники Митов и Боримиров. През лятото тръгнаха да градят млад отбор, изцяло съставен от български момчета. Такива, с които Жадното, най-много обича да работи. Изведнъж обаче всичко се промени, директивата стана друга. Някой подшушна на Спас Русев, че подобен „бейби“ Левски няма шанс и започна една масова инвазия на чуждестранни звезди.
Своеобразният „вятър на промяната“ доведе и Делио Роси, който наглед с лека апатия също започна да гради нещо ново.
И така до днес!
Левски е един стабилен тим в отбрана, но с неясни идеи в атака. Без живец и каквито и да е амбиции за нещо голямо. Сдъвкан и изплют от предходните директори, футболисти и треньори, столичният гранд се лута из „футболната ни вселена“ така, както голямата космическа скала „Оумуама“. Процес, който може да продължи още „милиарди“ години.
Сега върху Левски като шеф ще се поупражнява и Асен Букарев. Първите му стъпки в това ново амплоа обаче не впечатляват. Най-вече, защото тръгна да повтаря стари грешки.
Заговори се, че през зимата на „Герена“ отново ще има сериозна селекция. След като през лятото дойдоха 14 нови човека, сега спекулациите са, че със „синия“ екип гордо ще позират поне седмина. Свещена глупост, без аналог в нормалните европейски държави. Обмисля и раздяла с част от настоящите футболисти, които календарно нямаха дори половин година, за да се докажат в клуба. Вярно, Мапуку, Гомоес, Рошу, Буш, та дори и Йерсон Кабрал, не демонстрираха своя пълен потенциал, но нима не трябва да им се даде още малко време. Такова, каквото например получи вече доказано „менте“ като Франсис Нар!?
Най-лошото от „новата стратегия“ на Левски е, че клубът започва да прилича на Лудогорец, но в негативен аспект. Българите на „Герена“ се превърнаха в истинско събитие. И повярвайте, ще дойде момент, когато Божидар Митрев ще бъде сам сред чужди.
Кристално се вижда, че качествата на Иван Горанов, Вутов и Васил Панайотов са тотално неглижирани. На всеки един от тях се търси чуждестранен заместник, а вероятността да седнат на пейката до Димитър Пиргов е повече от реална.
Какво да кажем и за талант като Деян Иванов, който вместо да бъде върнат от Ботев (Враца), вижда как мястото му бива „изядено“ от Аймен Белаид, бил част от най-мрачния период от съвременната история на клуба.
Само една снимка на нов футболист бе достатъчна, за да си направим изводи
Ивайло Найденов и Стаси Иванов пък ще продължат да бъдат трети/четвърти избор за своите постове и ще стоят в отбора, само за да бъде доказвана „феноменалната“ продуктивност на „синята“ школа.
С две думи, на „Герена“ трябва да си налягат парцалите. Проблемите за решаване са безумно много и няма да се изпарят с едно приятно лагерче в Малта, където ще поцъкаш срещу дубъла на Байерн или местния Хибърнианс.
Буки, Делио и всички левскари, е необходимо да пренаредят своите приоритети, защото през пролетта предстоят цели 5 двубоя с ЦСКА, от които двата за Купата на България са с особена тежест. Ясно е на всички, че ако „червените“ бъдат елиминирани, то националното отличие е спечелено на 50%. За това обаче се изисква сработеност и някакъв футболен облик.
Дори и със съдийските аванти, ЦСКА е изключително стабилен отбор, който през последната година, чисто спортно-технически, трябва да бъде пример за вечно знаещите от „Герена“. Най-важното: там Стамен Белчев беше оставен да работи на спокойствие! Създаде хомогенна смес от българи и чужденци, и в момента е толкова близо до титлата, колкото „сините“ не са били от 2013-а година.
Макар и да се радва на някаква подкрепа, Делио Роси е време да осъзнае, че наглед спокойното му функциониране в Левски е към своя край. Мачовете на истината наближават, а там най-важна ще бъде победата, не фактът, че не си загубил!
Изобщо през следващите 12 месеца, Левски ще трябва да претърпи пълна трансформация. От управленска до спортно-техническа. На първо място обаче, „сините“ е нужно да си върнат любовта на феновете. А това ще стане със спечелването на трофей.
Най-сетне този „глад“ за отличия трябва да бъде потушен!
Топката е в полето на Букарев и Роси.
Трудностите са много, а бленуваната цел изглежда нереално далеч. Сега е моментът обаче, в който те трябва да се отличат от множеството. Да покажат, че са нещо повече от предшествениците си.
Иначе ги чака уволнение и пълна забрава такава, с каквато се сдобиха всички „спасители“ на Левски през последните години. Виновниците, заради които онзи „второкласник“ в началото на текста, все още не може възприеме словосъчетанието: „Левски шампион!“.
Ивайло Димитров
Топспорт
