-
-
Треньорът на Лудогорец Димитър Димитров – Херо гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Специалистът има амбициозна задача – освен спечелването на титла и купа в България, да направи силно представяне в Лига Европа, където „орлите“ са в група с Брага, Хофенхайм и Истанбул ББ. Кариерата на Херо като треньор започва в женския отбор на Нефтохимик. След това продължава в ДЮШ на клуба, за да стигне до представителния тим на рафинерията. След Нефтохимик, става треньор на Литекс, като ловешкият клуб плаща за него трансфер – нещо непознато дотогава в българския футбол. След престоя си в “града на люляците” през 1998 г. поема националния отбор на България. В дългата му визитка следват Левски, Велбъжд (Кюстендил), Локомотив (Пловдив), Черноморец (Бургас) и чуждестранните Ал Насър (Саудитска Арабия), Амкар (Перм) и Иртиш (Павлодар), който му организира трогателно изпращане.
– Г-н Димитров, кое ви накара да приемете предизвикателството Лудогорец?
– Много са причините. Една от тях е свързана със семейството. Три години бях в чужбина. Децата ми израснаха без мен. Мисля, че и внуците ще израснат така. Другата причина е проектът Лудогорец. Желанието ми беше да помогна и да бъда максимално полезен на клуба.
– Колко време ви ухажваха собствениците на шампиона от Разград?
– Ако трябва да бъда честен, през годините сме имали няколко разговора. Така се получи, че един или два пъти не можах да дойда по различни причини. Сега се съгласих на поканата, защото когато те канят няколко пъти и все отказваш, няма да има следващ път.
– Когато тръгвахте за Казахстан, бяхте разочарован от действителността, наречена български футбол. Променило ли се е нещо в положителна насока във ваше отсъствие?
– Трудно ми е да отговоря еднозначно, защото съм в България от по-малко от месец. Може би положителното е, че терените и инфраструктурата до известна степен се оправиха. За качеството на играта не мога да кажа, защото съм тук от много малко време, за да коментирам. Но хейтърството, за което чета и слушам, се е вдигнало на по-високо ниво, за голямо съжаление.
– Каква е целта, която сте си поставили с ръководството на Лудогорец за този сезон?
– Лудогорец винаги си поставя максимални цели. Естествено спечелване на шампионската титла и купата на България. Следващата стъпка е излизане от групите на Лига Европа. Въпреки че жребият е доста тежък, ще се опитаме да направим нещо. Лошото е, че дойдох в много неприятен момент, когато почти затваряше трансферният прозорец, а имаше и изходящи трансфери. Трябваше да направим и входящи, но по една или друга причина не се получи, защото времето беше изключително малко. Аз не искам да нарушавам трансферната политика и затова, за голямо съжаление, до Нова година ще останем с този състав. Не че не харесвам футболистите – напротив. Просто са малко като бройка, а с участието на няколко фронта, ще ни бъде много трудно да поддържаме ниво, защото винаги има умора. През два-три дни са мачовете и с едни и същи хора ще бъде много тежко.
– На какви постове търсите играчи и към кои пазари ще се насочите?
– Търсим почти във всяка една зона. Трябва да се обнови до известна степен този състав – да се увеличи конкуренцията и да има по-голяма вариативност в състава.
– А може ли някой да си тръгне от Лудогорец през зимния трансферен прозорец?
– Възможно е. Всичко зависи от собствениците на клуба. Те са хората, които определят политиката и с право, разбира се.
– Вие сте майстор да намирате футболисти с изтекли договори и по този начин да пестите пари на клуба, за който работите. Ще продължи ли тази тенденция и в Лудогорец?
– Наистина съм свикнал да работя само без пари. Ще се опитаме да работим и в това отношение. Всичко зависи и от селекционния съвет в лицето на нашия спортен директор Методи Томанов. Искаме да намерим футболисти, които да вдигнат нивото, защото този отбор е на почти шест години. Има изхабяване в определени позиции. Трябва „свежа кръв“ и да се надгражда.
– Запознат ли сте как работи школата на Лудогорец?
– Да, в малкото време, в което съм тук наблюдавам мачове на втория отбор, 19-годишните. Имам някаква представа.
– Виждате ли скоро някой от тях да влезе в представителния отбор на клуба?
– Ако трябва да съм честен, в близките няколко месеца – не. Но има качествени футболисти, просто трябва малко повече време да израснат.
– Изненадан ли сте от базата, която видяхте?
– Много изненадан и то приятно. Не съм очаквал да видя такова ниво – супер европейско ниво.
– Говорихме за амбициите на Лудогорец. Как оценявате шансовете на тима в групата на Лига Европа, където сте с тимовете на Брага, Хофенхайм и Истанбул ББ? Като че ли липсва изявен фаворит и това може би е добре…
– Да, ако говорим с факти, липсва изявен фаворит. От групата на лидерите, условно казано, отборът на Брага беше един от най-приемливите варианти. Но за голямо съжаление в трета и четвърта урна ни се паднаха Хофенхайм и Истанбул. За мен това са най-силните отбори в тези урни. Затова казвам, че тази група е изключително коварна и тежка с много изравнени и качествени отбори. Всеки един може да бъде лидер.
– Очаквахте ли да бъдете атакуван от феновете на Левски на стадион „Георги Аспарухов“ и не е ли продиктувано това от отказа ви да поемете „синия“ клуб, когато спортен директор беше Георги Иванов?
– Доста невярна информация има в тази насока за това колко пъти съм отказвал на Левски и поради какви причини. Когато обществеността се манипулира, е много лесно феновете да се настройват срещу даден човек. Аз смятам, че истината е много различна, но не искам да влизам в обяснителен режим и да се оправдавам, че не съм бил поканен и т. н. Под достойнството ми е да коментирам това нещо.
– В какви отношения сте сега с наставника на Черно море?
– От този случай не сме се виждали и не сме говорили по никакъв начин с него. Но аз съм човек, който бързо пали, но и бързо му минава. Не съм злонамерен. Нямам никакви лоши чувства, ако трябва да бъда честен.
– Бяхте треньор на националния ни отбор, когато постигаше доста добри резултати. Какво е нивото на „А“ отбора ни в момента?
– В последните мачове отборът игра близо до максималните си възможности. Познавайки горе-долу нашите единици като потенциал и възможности, смятам че Хубчев се опитва да ги изстиска и да вземе максимума на базата на тактическа дисциплина и порядък, най-вече на играта в защита и на бързи контраатаки – това, което той вижда като стил и начин на игра. Този национален отбор играе почти на ръба на своите възможности.
– Въпросът е, че нямаме играчи във водещите първенства.
– Да, нямаме класата и майсторството и затова по-лесно се играе на контраатака. Когато трябва да играеш на постепенна атака, трябва да имаш повече майсторство. За голямо съжаление, не мога да кажа, че го има при нас.
– Трябва ли да остане Петър Хубчев начело на националния отбор?
– Да, задължително.
– Нужни ли са чужденци в националния ни отбор или трябва да се разчита само на български футболисти?
– Всеки човек има собствено мнение по този въпрос. Аз лично съм работил с чужденци, когато бях в националния отбор. Ако България има нужда от такива хора, които са играли и са се адаптирали в нашето първенство, защо не? Англия, Германия, Франция – много държави с огромен потенциал и възможности си позволиха това. Защо и България да не го направи, ако има такива футболисти?
– Кога според вас съставът ни ще се класира на голям форум?
– Дано да съм жив! (смее се) Надявам се да е скоро, но не съм голям оптимист. Може би трябва да сменят схемата, за да имаме по-големи шансове.
– Преминаваме към Казахстан. Как се стигна до предложението да поемете състава на Иртиш? Замислихте ли се дали да тръгнете към тази нова дестинация?
– Не мислих много, защото имах предварителна информация от Мъри. Ние сме добри приятели с него. Когато получих предложението, отидох с кратък договор. Може би бях на изпитателен срок, защото тогава отборът беше на предпоследно място. Задачата им бе да се класират в шестицата. Имаше връзка с 50-годишнината от създаването на клуба. Съгласих се, но казах, че не мога да обещая такова класиране, защото изоставахме с 10 точки осем кръга преди края. Шансът беше минимален. Селекцията, която направих с Фонсека и Касай, ми помогна много и 12 кръга нямахме загуба. Успяхме да направим чудото и да влезем в шестицата. Даже имахме шансове още първата година да влезем в тройката, но имаше финансови проблеми. Много месеци останахме без заплати, напуснаха много футболисти и т. н. Изпитателният срок мина и ми предложиха нов двегодишен договор. Съгласих се и подписах. Класирахме се трети и участвахме в Лига Европа.
– С кое ви бе най-трудно да свикнете в Казахстан?
– Най-трудно свикнах с кухнята, защото там тя е свързана изключително много с месо, а аз от шест години изобщо не го вкусвам. Трудно ми беше да свикна и с огромните разстояния в Казахстан, когато пътуваме за мачовете. Не сме от класата и нивото на Астана и Кайрат, които имат чартъри. На нас ни се е случвало да пътуваме по три дни за даден мач – не можем да направим връзката със самолетите и спим по летищата, но човек свиква с всичко.
– Лесно ли си тръгнахте от Иртиш?
– Много трудно ми беше да взема това решение най-вече заради хората и отношението. Направиха изпращане, което никога не съм очаквал, че може да се организира за чужд треньор. Казаха ми, че много треньори са били там и са си отивали, но единствено за мен са направили такова изпращане. Явно съм ги спечелил с отношението и работата си. Затова казвам, че ми беше много трудно да предприема тази стъпка.
– Как оценявате успехите на Станимир Стоилов с отбора на Астана?
– Отношенията ми със Станимир са малко по-специални. Ние сме много добри приятели в годините. Изключително много се радвам на неговите успехи. Още когато беше футболист казах, че той и Симонович ще станат добри треньори. Бяха ми направили впечатление с дълбочината на техните разбирания, познанията, които показват. Виждате, че не съм се излъгал в тази преценка. Как се отнасят там със Станимир? Той е Бог в Астана. Има огромно уважение към него. Когато влезе на пресконференция, журналистите стават от респект към него. Изключително много го ценят и уважават в Казахстан.
– Могат ли и други български треньори да отидат в Казахстан?
– Могат. Мисля, че направихме добра и утъпкана пътека. Когато се говори за български треньори, се говори с уважение. В това число и за Стойчо Младенов. Създадохме добър имидж на българското треньорство.
– Кой е мачът, който никога няма да забравите?
– В положителен смисъл може би мачовете с Англия, когато бях в националния отбор. А в отрицателен има един мач, който мога да кажа на секундата. Това е двубоят с Видзев, който и сега бих изиграл по същия начин. Спечелихме с 4:1 пъравата среща, а в реванша беше 1:1 на почивката. Не можех да повярвам, че може да се стигне до такъв обрат. Стигнахме до дузпи, те пропуснаха първите две, но като ти е писано да не ти върви…
– Споменахте мача с Англия. Лесно ли работихте с Христо Стоичков?
– Много лесно. Бях силно респектиран от него и много се притеснявах. Не знаех, ако се наложи да направя смяна, по какъв начин ще реагира, защото знам какъв характер е, но явно той „прочете“ моите мисли. Веднъж дойде при мен и каза: „Бат Митко, ако прецениш, че трябва да ме смениш, го правиш на секундата. Няма да се притесняваш – никаква реакция няма да има от моя страна.“ И в интерес на истината така беше, за което бях изключително много благодарен на него, защото страшно много ми помогна. А след това, когато той имаше нужда от помощ тъкмо се бях прибрал от Саудитска Арабия. Помоли ме да отида в неговия щаб в националния отбор да му помагам. Изобщо не се замислих и веднага се отзовах на неговото желание.
– Един друг наш футболист – Стилиян Петров дебютира в националния отбор при вас…
– Да, той ми е много скъп и ми е на сърцето. Не само, защото е съпричастен с нашите здравословни проблеми. Спомням си периода, в който беше млад футболист в ЦСКА. Беше основен играч в младежкия национален отбор, но за голямо съжаление не играеше в ЦСКА. Когато го взех в мъжкия национален отбор и започнах да го налагам като титуляр, имаше много критики по мой адрес. Но с времето той се доказа.
– Ако трябва да бъдем точни, бяхте доста критичен към него. Имахте забележки за килограмите…
– Бил съм критичен към всички футболисти, но въпреки това съм се стремял да бъда близък с тях в личните си отношения. В работата си съм бил болезнен максималист, но съм запазил отношенията си с почти всички футболисти на добро ниво.
– Мислили ли сте с какво може да се занимавате, ако не е футболът?
– Честно казано мисля, че съм неподготвен във всички сфери на живота. Не че във футбола съм много подготвен, но в останалите изобщо. (смее се)
– Няма как да не ви попитам и за битката с най-коварната болест. Как успяхте да преодолеете шока от поставената диагноза?
– Първият ден, в който чух тази диагноза, бях със съпругата ми. Няма да казвам в кое лечебно заведение бях, но имаше няколко студенти, които ме познаха. Когато ми направиха гастроскопията, те отидоха в другата стая, но вратите бяха отворени. Някой от студентите попита какво е състоянието на Херо. Още помня думите на лекаря: „За голямо съжаление нещата не са добри. Болестта е в последен стадий. Туморът е еди колко си сантиметра и аз не му давам живот повече от една година.“ Това нещо го чухме и аз, и съпругата ми. Реакцията ми? Просто бях безмълвен. По пътя от София до Бургас с жена ми не си разменихме нито една дума. Просто преживявах всичко, което чух. Това беше може би най-тежкият ми ден в живота. Но след това направих едно спонтанно признание пред обществеността, защото точно в този период, когато хората нямаха информация от какво страдам и какви проблеми имам, се появиха много спекулации на тази тема в „жълтите“ вестници. Предстоеше един мач с Левски и направих едно спонтанно изказване, без да съм го мислел предварително и разказах за моя проблем. Точно в този момент усетих добрата страна на българина. Да, говори се, че българинът е доста злобен, завистлив и т. н., но аз почувствах другата страна – добротата, човечността. Усещах невероятна подкрепа, на ден получавах стотици писма в тогавашния ми клуб Черноморец (Бургас). Не знам защо, но на петия-шестия ден след като чух диагнозата, бях 100 % уверен, че ще преодолея този проблем. Не знам на какво се дължи. Може би на подкрепата от хората всеки ден. В края на календарната година ми бяха съобщили добрата новина, че до известна степен вече съм победил болестта. Продължавах да правя химиотерапия, но бях премахнал всички ракови клетки.
– Кое може да ви накара да напуснете даден клуб?
– Не съм труден характер, но бързо паля и понякога взимам много емоционални решения, които не винаги се оказват правилни. Когато усетя, че не съм уважаван и нямат доверие в мен, на секундата съм готов да си тръгна.
– Какво е за вас щастието?
– Щастието за мен е здравето. Бил съм в ада, видях какво значи да имаш здравословни проблеми и сега за мен всеки ден е щастие. Да съм здрав – това е щастието за мен.
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
Този е най големия помияр в българският футбол