-
-
Голяма болка във футболната столица на България. Доминаторът бе развенчан на собствената си арена. Засега все още не детрониран, но сериозно наранен. Изпари се по възможно най-болезнения начин океанът от самочувствие и самодоволство, в което плаваше прекалено дълго време разградският кораб. Европа си е Европа, успехите там са си успехи, но бе ясно, че
загуба от ЦСКА не трябваше
да бъде допускана при никакви обстоятелства. По-силно от парите е само егото. Бонусите от европейските точки са за касата, победата над ЦСКА или, както в Разград ги наричат, „ловешкият клуб“ е за сърцето. Е, сърцето в тази нощ остана празно, а болката отляво е трудно да бъде запълнена скоро. ЦСКА спечели за първенство за пръв път в историята на цялото съперничество с Лудогорец. Направи го на чужд терен, направи го с обрат, направи го с 10 човека при цял оставащ половин час. Удържа на натиска, устоя на всички вкарани резервни подкрепления и се върна триумфално в битката за шампионската титла. Точно 6 години след онзи мач на „Армията“, в който ЦСКА бързо поведе с 2:0 и в последните 10 минути допусна изравняване 2:2, прокобата бе заровена. И не се знае дали няма да бъде отворена нова с обратен знак. Съдбата често си е правила експерименти. Сега Лудогорец трябва сериозно да се притеснява да не загуби и следващия мач през декември, този път в турнира за купата.
Добрата новина е за съвкупния български футбол. Сладките приказки колко добре се работело в Разград и как от всичко това печелил българският футбол бяха дотук. Българският футбол нищо не спечели от Лудогорец, през цялото време печелеше само един човек и може би една дузина около него. И едни хора, които управляват футбола у нас. Но футболът е справедлива игра и не търпи дългогодишно робство и подчинение. Трябва да видиш и другото лице на монетата. Това, което се случва на всички, навсякъде по света няма как да те подмине и теб. Това е състезание
и няма нищо по-нормално
от загубите, отпаданията и вторите места. Те не са само за другите, но и за теб самия. Иначе състезанието губи смисъл, трибуните се опразват, интересът линее и футболът престава да е феноменът, който е. Това е нормалното състояние на нещата. Вечната хегемония винаги да се знае кой ще е победител и кой ще е губещ е ненормалното. Такова, каквото бе в България до 5 ноември 2017 година.
Мачът в Разград вчера бе здрава тактическа битка, но резултатът е исторически. Такива двубои нямат нужда от дълъг и напоителен анализ, събитието само по себе си изчерпва аналитичната част. Лудогорец си играха това, което винаги правят и винаги печелят. В плана им фигурираше резервна част, наречена равенство и поде-ляне на точките. В този момент след солидната победа над Левски и докоснато класиране за 1/16-финалите в Лига Европа и реми срещу ЦСКА ги устройваше. Но има дни, в които трябва да направиш повече от рутинното, а Лудогорец показа, че няма волята да го прави при възможно най-трудни обстоятелства. Неочакван обрат и каруцата се преобърна. ЦСКА удържа водачеството, а в тези 35 минути израснаха и преминаха в друго измерение. Защото това е победа срещу тим от Топ 80 на Европа, който има всички предпоставки да попадне и сред Топ 50.
Играта на ЦСКА е почти една и съща винаги и не са прави тези, които виждат големи амплитуди. Безспорно Стамен Белчев изгради стил, подбра изпълнители и, общо взето, изпълнението на терена е константно. Противниците са различни и това създава впечатление, че ЦСКА изпада в криза. Но и победата над Лудогорец не е признак, че червените са направили голяма крачка напред. Победиха и защото реализираха правилната си концепция на терена. Но тепърва този отбор може да надгражда, успехът срещу Лудогорец им дава повод за самочувствие и нищо повече, защото още в следващия мач нещата могат да не се получат по идеалния начин както в Разград. И от това не трябва да се прави трагедия и да се искат веднага оставки. Дали победата на 5 ноември щеше да се случи, ако си бе тръгнал Стамен след мача с Левски?!
Ще има и други по-популярни и по-„достоверни“ трактовки на мача, продиктувани от верността към високото място. В тях ще се каже, че Лудогорец е надиграл ЦСКА, бил е по-добрият отбор, но шансът не е бил на тяхна страна. А когато десетки пъти беше, защо не го писахте! А давахте акъл как всички трябва да се учат от Разград, защото там бил показан верният път и единственият възможен модел. Изгонването на Каранга не беше ли абсолютна провокация на Моци, при това повторена два пъти пред очите на съдията в рамките на 10 минути. Драганов толкова ли е елементарен да не види, че Моци буквално проси втори жълт картон на човека си. Първия за Каранга даже не си го спомням за какво бе изваден! А какво да кажем за борцовия похват на Сисиньо срещу Меркадо, при който съдията не отсъди дузпа?! Тези дребни детайли винаги са в полза на един отбор. В същия дух ще се пише, че една загуба не променя абсолютно нищо и така нататък. Загубата не променя нищо за простосмъртните клубове, за богопомазаните променя всичко. Това е едно съвсем ново усещане, с което е трудно, ако не и невъзможно, да се свикне. За тази рана лек няма! И едно е сигурно, предстои ни едно много интересно първенство, а шампионът няма да е с убедителна преднина. И бразилците този път ще трябва да стоят до края на май! И без това през май в Бразилия е зима и няма карнавал.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/channel/UCet-oDsbGjmvlT8w4ZVxJtQ/ [/sociallocker]
