-
-
През 1970 година вратата на националния отбор е затръшната за редица български звезди. Това се случва веднага след крушението на световното първенство в Мексико – след равенството с Мароко аут са фигури като Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Георги Попов, Борис Гаганелов, Димитър Марашлиев, Симеон Симеонов и Тодор Колев – Токата. Веднага след фиаското в Леон от Партията тропват по масата с прочутата статия „Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?“, за която се твърди, че е писана под диктовката на самия Тодор Живков. Начело на „лъвовете“ застава Васил Спасов – Валяка, на когото се пада задачата да вдигне тима на крака.
През пролетта на 1971 година играем европейска квалификация срещу Унгария. Съперникът е силен отбор, воден от своя голям ас Флориан Алберт, наричан Императора. На всичко отгоре нямаме победа над „маджарите“ от цели 22 години. Впоследствие унгарците достигат до финалите на Евро’72, където остават на четвърто място. Година преди това обаче Алберт и колегите му ядат голям бой в София.
На лагера в Банкя наставникът Васил Спасов раздава снимки на своите титуляри – на всеки се пада по един унгарец. Целта е българите да се надъхат и да запомнят добре „жертвите“ си. „Спасов беше сложил над леглото ми една голяма снимка на дясното им крило Фазекаш! Ставайки-лягайки, го наблюдавах – така психически Валяка ни готвеше за този мач“, разказва бекът Стефан Величков в книгата на Стефан Янев и Николай Райков „Как покорихме Европа“.
Заради равенството с Норвегия на старта на квалификациите, на стадион „Васил Левски“ се стичат едва 28 хиляди зрители. Между другото мачът с норвежците е сред най-тягостните в историята на националния тим. Правим 1:1 с абсолютния аутсайдер в групата и рано-рано сдаваме багажа в борбата за класиране на шампионата в Белгия. Публиката е малко и е настроена срещу своите. Към края от трибуните се носи силно и подигравателно „Мексико! Мексико!“, което още повече сковава краката на нашите футболисти.
И така – идва двубоят с Унгария на Алберт. Още през първата част играчите на Валяка започват да мачкат противниците си. В 38-ата минута Божил Колев открива резултата, а в началото на второто полувреме ненадминатият голмайстор на Берое Петко Петков прави 2:0. На почивката Майстора влиза на мястото на Атанас Михайлов. В 72-ата минута Стефан Величков довършва „маджарите“ с прецизен изстрел с глава. Центрирането е дело на Георги „Гочо“ Василев, който изнася много силна продукция. Тръгва лаф, че гостите са играли без ляв защитник, защото крилото на Локомотив (Пловдив) вилнее като в разграден двор.
След гола на Величков става нещо любопитно – докато унгарците се събират да бият центъра, Георги Василев прави челна стойка, което не се харесва на капитана Димитър Пенев. Секунда по-късно Пената смъмря Гочо да го дава по-сериозно, защото не се намира в Пловдив. С легендата на „смърфовете“ е свързан и най-паметният момент от срещата. Към края българското шило се хвърля с глава в краката на вратаря Адам Ротермел. Сблъсъкът е зверски, но нашият остава невредим. След това Христо Бонев казва, че дежурните лекари в „Пирогов“ пратили шест линейки към стадион „Васил Левски“, когато видели по телевизията влизането на Гочо Василев.
„Мачът беше за престиж, защото не бяхме били Унгария от дълги години. Никога не съм се плашил! В тоя ден валеше дъжд, а аз много обичах да играя на мокър терен. Хлъзгах се смело! Зума центрира, топката беше спорна, водихме с 3:0, а искахме да вкараме още на унгарците. Хвърлих се напред в краката на техния вратар, за малко да му счупя глезените с глава. Зума като видя онзи как взе да се гърчи, каза на доктора: „На Гочо помощ не му трябва, отивай при унгареца“. Извика му го, а аз станах и нищо ми нямаше. Наистина играх силно и техният ляв бек се беше превърнал в крило – все едно го нямаше“, спомня си Георги Василев – Джин гиби.
Уви, накрая губим „войната“ в квалификационната група – оставаме на две точки зад Унгария и отново сме извън големите сметки.
Източник- Спортал
Рубрика – От скрина
